След две книги за Травис Дивайн – „Мъжът от влака в 6:20“ и „Недовършена работа“, реших да си чета в метрото началото на нова поредица на Дейвид Балдачи, а именно „Само лъжи“, в която той въвежда героинята Мики Гибсън, самотна майка и изключително добър търсач на съкровища. Тя умее да издирва къде богатите и наглите крият парите си, дали защото са натрупани с престъпления, дали защото просто не искат да плащат данъци, и да ги разобличава, за което печели приемливо, но не и впечатляващо. Но работата от вкъщи определено не я прави щастлива – някога тя е била на първа линия в разследвания и тази роля ѝ липсва, но животът така се е подредил, че и на това трябва да е благодарна.
Възможност за нещо различно обаче се появява сякаш от нищото – от фирмата ѝ се обаждат с по-различна задача, да посети богаташко имение наблизо, собственост на търговец на оръжие, който е избягал с немалко пари, които трябва да бъдат намерени. Мики приема с радост тази по-различна задача, с което и се оказва включена в игра с много по-големи залози. Защото в тайно помещение в къщата тя открива труп, а съвсем скоро разбира и че всъщност никой от фирмата ѝ не я е пращал там. Жената, която ѝ е позвънила, я е измамила – и ако Мики е търсач на съкровища, то притежателката на гласа от другата страна на телефона е съвършеният търсач на правилни хора. Хора, които да измами, но и хора, които да използва. Жената звъни пак и пак, като Балдачи ни показва как тя умело използва комбинация от лични умения и технология, за да влияе на Мики и да я насърчи да разследва какво се е случило с мъжа, чието тяло е открила. И тя определено е изкушена да го направи – от една страна, иска да разбере защо точно кой е от другата страна на линията, от друга – приятно ѝ е да си сътрудничи с разследващите отново. И малко по малко се оказва оплетена в мащабна конспирация, в която никой сякаш не носи името, с което е бил наречен, а един абсолюно безмилостен престъпник ще срещне достойни съпернички в лицето на тези две жени. Защото в крайна сметка има причина точно самотната майка да бъде нарочена за тази задача – и те се крият в собственото ѝ минало.
Името на трилъра „Само лъжи“ представя удачно същността на сюжета – от първото телефонно обаждане до Мики нейната събеседничка я лъже и насочва в посоката, за която ѝ е нужна, а Балдачи ни запознава и с всички други дейности на другата героиня, до една свързана с прости или сложни измами и постоянна смяна на самоличността, за да се движи на една крачка пред всеки, който би проникнал през много защити, които си е изградила. Всъщност тя е далеч по-интересният образ и точно нейната самоличност и мотивация са това, което буди основно интерес, не търсенето на Мики кой е убил човека от имението, какви са били връзките му с мафията и в крайна сметка как една самотна майка може да се изправи срещу недосегаем престъпник, който никой не смее да докосне. Допадна ми как в един момент авторът обърна залозите, но като цяло изходът ми се стори малко скърпен, може би за да положи основа за следващите романи от планираната поредица.
