Два влака се носят в пространството. В тях пътници няма, не спират на гари, интересува ги само самостойното движение напред. Коловозите им ту се движат един до друг, ту се отдалечават безкрайно. Пълни са с горчилка, спомени, тежести. С два фатални дни, неостанали в миналото, а напомнящи непрестанно за себе си. В които Аличе получава тежка травма на пистата за ски, а Матия оставя бавноразвиващата си сестричка си в парка, докато се забавлява на рожден ден. Момичето окуцява за цял живот, а момчето не намира сестра си никога.
Двама души, две вселени, самостоятелни и затворени в себе си. Две галактики, литнали по своя път, отдалечавайки се колкото се може по-бързо един от друг, двама от всички. Аличе има своята фотография и хранителни проблеми, както и хора, на които да отмъщава. Матия има своята математика,която успешно го изолира от огромна част от хората сама по себе си. Двамата изглеждат обречени да са заедно в яростната битка с призраците на миналото. Но тъй като са две прости числа, та били те съседни според настоявянията на автора, не могат никога да се сберат. Каквото и да се случва, законите са неумолими. А любовта не винаги е всесилна, въпреки настояванията на блудкави многотиражки.
Адски странен роман, определено много различен от всичко, което съм чел в живота си. С главни герои, които не ти стават симпатични, трудно можеш и да се асоциираш с тях дори и за миг, толкова истински, сами за себе си, неприлични на никой никога никъде. В други сайтове четох дълги и пространни анализи на книгата, в които има много истина, защото за малкото страници, проследяващи немалък отрязък от време, Паоло Джордано разпъва широко платно, което далеч не запълва изцяло, а остава големи участъци за допълване от въображението на читателя. Този роман е обрал куп награди, както може да видите и това е хубаво, защото е много различен от “обичайните заподозрени”, които обират лаврите.
“Самотата на простите числа” може да допадне на много хора, неминуемо всички имаме мигове, в които се чувстваме отделени от целия свят. Това не са лоши моменти, те са отрезвяващи и важни са самоизграждането като личности.
Много повече и по-задълбочено за книгата може да прочетете при Лора (която изрично ми препоръча книгата, а нейното мнение тежи), в Аз чета, в Библиотеката и при Бодил, изключително ревю има там.
От същите жанрове
