Хич не може да се каже, че обичам криминалета. Изключвам “10 малки негърчета”, която съм препрочитал неведнъж, възхитен от великолепната й структура и “Човекът със сините кръгове”, която май е единствената криминална книга, за която съм писал тук (трилогията “Милениум” не я броя).
Затова и не подходих с особени очаквания към “Самоубиецът проговаря” – сборник с наградените разкази от конкурса “Атанас Мандаджиев”, за който не бях чувал, признавам. Книгата ми я подари Адриан Лазаровски, автор на един от разказите (и то от добрите), а предната корица определено ме грабна. Наблягам на предната, защото накрая ще пиша отделно за задната, такова чудо не бях виждал. Но за това после.
Слабите ми очаквания сякаш се потвърдиха – първите четири разказа откровено ми досадиха. Единият – бледо подобие на “Кадилакът на Долан” на Кинг, другият – безцелна психиатрична разигравка, третият – чисто клише, а четвъртият – ясен от първите редове.
И после дойде изненадата. Фани Цуракова с “Наследство” проследява разкриването на старо престъпление само чрез разсъждения. Краят остава отворен – сякаш няма нужда да знаем дали наистина има труп – важна е мисълта, логиката. После Кънчо Кожухаров ме израдва с добро разкриване на убийство с неочакван извършител, а Адриан ме изненада много яко със странен разказ с насилие, секс и политически контекст. Следваше най-добрият разказ в сборника според мен – “Цикъл “Норд” на Людмил Георгиев, който освен заплетената криминална история имаше и великолепен бекграунд и култово преследване на кораб с каяк. Марин Дамянов ме доразвесели с разказ за перфектното убийство заради мъжки мераци, а Емануел Николов пък разчупи кървавата серия с добър разказ за икономически престъпления. Следваше една много актуална творба на Радослав Младенов за престъпниците в униформа и накрая разказ със страхотен край на Тодор Андонов.
Като цяло съм приятно изненадан, изключвам началото на сборника, както уточних.
И сега да изсипя критиката. Текстът на задната корица. Не стига, че е глупав и завършва с абсурдното изречение “Разказите са шеметно разтърсващи, но и ободряващи, възбуждащи интерес и предизвикващи забава” (!?), а и в него има цели 6 (шест) грешки! Немарлива работа, която разваля впечатлението от наистина красивата предна корица.
