Обобщаващите интердисциплинарни книги са по-скоро рядкост, затова и ги следя с особен интерес. Веднага се сещам за чудесните “Цивилизацията на средновековния Запад” на Жак льо Гоф, “По-добрите ангели на нашата природа” на Стивън Пинкър, “Защо нациите се провалят” на Дарон Аджемоглу и Джеймс Робинсън, “Еволюцията на Бог” на Робърт Райт, „Пушки, вируси и стомана“ и „Колапсът“ на Джаред Даймънд, “Опасната идея на Дарвин” на Даниъл Денет и други, всички без първата издания на „Изток-Запад“. Пак тяхна е „Sapiens. Кратка история на човечеството“ на Ювал Ноа Харари, която взех веднага след излизането ѝ – макар и респектираща като цена, тя е ценно общообразователно четиво в широк спектър от теми, които засягат както еволюционния успех на вида ни, така и последните хилядолетия история и развитие на цивилизацията, основани изключително върху уникалното за нашия вид умение да вярваме в несъществуващото. Да, точно така – прочетете надолу, за да разберете какво имам предвид.
За мен специално истински ценното в книгата бяха първите стотина страници, в които се анализира преходът от събирачество към земеделско общество, оцеляването на един-единствен човешки вид и агресията, с която този вид започва да завладява планетата, плащайки обаче тежка цена на ниво индивид. В продължение на часове вадих интересни цитати, които могат да дадат бегла представа (все пак са вън от контекста на книгата) за какво точно иде реч.
Истината е, че в периода от преди около 2 милиона години до преди приблизително 10 000 години светът е бил едновременно дом на няколко човешки вида… Планетата отпреди стотици хилядолетия е била обитавана от поне шест различни човешки вида. Фактът, че в момента сме единствен вид, а не наличието на на множество видове в миналото, е специфичен – и вероятно инкриминиращ.
Харари обяснява, че повечето от простите обяснения за успеха на нашия вид са просто неверни, въпреки че звучат добре:
Ние предпоставяме, че масивният мозък, използването на сечива, по-развитите способности за учене и комплексните социални структури са огромно предимство. Изглежда очевидно, че именно те са направили от човека най-мощното животно на планетата. Но той е имал възможност да се възползва от тях в продължение на 2 милиона години, през които е останал слаб и маргинален член на животинското царство. Затова хората, които са живели преди милион години, въпреки своя огромен мозък и остри сечива, пребивавали в постоянно състояние на страх от хищници, рядко успявали да уловят едър дивеч и се прехранвали основно с растения, насекоми, дребни животни и мършата, оставена от по-силните месоядни…
–
Едва преди 400 000 години няколко човешки вида започнали по-често да хващат по-едър дивеч и само през последните 100 000 години – с възхода на Homo Sapiens – човекът се изкачва към върха на хранителната верига…. човекът стигнал върха на пирамидата толкова бързо, че екосистемата не е разполагала в реме за адаптация. Нещо повече: самият човек не успява да се приспособи. Повечето хищници на върха на пирамидата са могъщи създания. Милионите години доминация са ги изпълнили със самоувереност. Homo Sapiens прилича повече на диктатор на бананова република. След като доскоро сме били сред губещите в съревнованието в саваната, ние сме изпълнени със страх и тревога за позицията си, а това ни прави още по-жестоки и опасни. Много бедствия в хода на историята – от смъртоносните войни до екологичните катастрофи – са резултат от този твърде преждевременен скок.
Изчезването на другите човешки видове – примерно неандерталците – е загадка, но май имаме добра теория защо ги няма:
Толерантността не е характерна черта на Homo Sapiens. В съвременността малка разлика в цвета на кожата, диалекта или религията е достатъчна, за да накара една група от този вид да реши да унищожи друга. Дали древният Homo Sapiens е бил по-толерантен към един напълн различен вид? Напълно възможно е срещата му с неандерталците да е станало най-значимото етническо прочистване в историята… Независимо каква е истината, въпросът какво се е случило с неандерталците (и останалите човешки видове) е една от най-големите загадки в историята.
В крайна сметка защо хората успяват да се превърнат от поредния маловажен животински вид в доминиращото планетата същество. Обяснението на Харари звучи интригуващо, защото обяснява и голяма част от положителното и отрицателното в съвременното ни общество.
Но дойствително уникалната черта на езика ни не е способността му да предава информация за хората и лъвовете, а за неща, които изобщо не съществуват. Доколкото ни е известно, единствено Homo Sapiens може да говори за цели класове от обекти, които никога никой не е виждал, докосвал или помирисвал. Легендите, митовете, боговете и религиите се появяват за първи път с когнитивната революция. Много животни и човешки видове и преди нея са можели да кажат „Внимание! Лъв!“, но благодарение на революцията Homo Sapiens придобива способността да казва: „Лъвът е духът закрилник на нашето племе“. Способността да се говори за фикционални обекти е най-неповторимата особеност на езика на Homo Sapiens.
Колективната вяра в несъществуващото ражда всичко около нас.
Никога няма да успеете да убедите маймуна да ви даде своя банан сега, обещавайки безброй купчини банани след смъртта ѝ в маймунския рай.
–
Фикциите обаче не позволяват не само да си представяме неща, но и да правим това колективно. Ние можем да съчиняваме общи митове като библейската история за сътворението, митовете за Времето на сънищата на аборигените в Австралия и националистическите митове на модерните държави. Тези митове дават на Homo Sapiens безпрецедентно умение за сътрудничество между голям брой индивиди… Това е причината Homo Sapiens да управлява света…
–
Всяко мащабно човешко познание – модерна държава, средновековна църква, древен град или архаично племе – почива на общ мит, който съществува единствено в колективното въображение… Във Вселената няма богове, няма нации, няма пари, няма човешки права, няма закони, нито справедливост извън общото въображаемо пространство, създадено от човешките същества.
Следващото изречение ще да звучи еретично, но много други книги – като „Апетит за секс“ на Кристофър Райън и Касилда Джета го обясняват доста по-подробно.
Сравнени поединично или дори в групи по десет, ние сме притеснително сходни с шимпанзетата. Значителните разлики започват да се появяват едва когато преминем границата от 150 индивиди, а когато минем 1000-2000, те вече са удивителни. Ако опитате да съберете хиляди шимпанзета на площад Тенанмън, на Уолстрийт или в главната квартира на ООН, ще имате просто навалица и бъркотия. За разлика от това хиляди представители на вида Homo Sapiens редовно се събират на тези места и заедно те формират множество, подчинено на определен ред – търговски мрежи, масови празненства, политически институции, каквито не биха могли да създадат поотделно. Истината разлика между нас и шимпанзетата е митичното лепило, което свързва огромен брой индивиди, семейства и групи. Именно то ни е направило господари на творението.
По-умни ли сме от нашите предци? Ами… не.
Обикновеният събирач е имал по-обширно, по-дълбоко и по-разнообразно знание за непосредствената си среда в сравнение с повечето от днешните си потомци…Човешкият колектив знае много повече днес в сравнение с древните общности, но на индивидуално ниво древните събирачи са вероятно най-сръчните и информирани хора в историята. Има свидетелства, че средният размер на мозъка на Homo Sapiens всъщност е намалял от времената на събирачеството насетне. Оцеляването в тази епоха изисквало добре развити умствени способности от всеки. С появата на земеделието и произвоходството хората във все по-голяма степен можели да разчитат на уменията на другите за своето оцеляване и по този начин били открити „нови ниши за малоумници“. Всеки може да оцелее, работейки като превозвач на вода или работник на поточна линия и да предаде своите най-прозаични гени на следващото поколение.
Агресивността на нашия вид едва ли може да бъде оспорена, а данните са неумолими:
По времето на когнитивната революция планетата е дом на около 200 вида едри земни бозайници с тегло, достигащо над 50 кг. По времето на земеделската революция вече съществуват само около 100. Homo Sapiens предизвиква изчезването на около половината от едрите зверове, населявали планетата, дълго преди да изобрети колелото, железните сечива и писмеността.
И повече от тези видове оцеляват само защото живеят в обособени ареали, до които човешките популации нямат достъп. В момента, когато това се променя, изчезват и животните, примерно на Мадагаскар, на който има уникална фауна, но всички големи животни изчезват преди около 1500 години, точко когато първите хора пристигат на острова.
Дори днес при наличието на напредналите ни технологии повече от 90% от приема на калории идва от няколко растения, които нашите предшественици култивират още между 9500 и 3500 г.пр.Хр., а именно пшеницата, ориза, царевицата, картофите, просото и ечемика. През последните 2000 години не е одомашнен нито един растителен или животински вид от особено значение за начина ни на живот. Ако умът ни е на древните ловци събирачи, кухнята ни все още е кухнята на древните земеделци.
Храненето е обширна тема в книгата, на която Харари обръща подробно внимание. Точно там развива и интересната теза, че земеделската революция е била капан, който оковава хората и всъщност влошава живота на индивидите, преди да се осъществи технологичния скок преди няколко века.
Няма свидетелства, че човекът става по-интелигентен с течение на времето… Вместо да се превърне в начало на нова епоха на лекия живот, земеделската революция прави живота на хората като цяло по-труден и по-малко удовлетворителен от този на събирачите. Последните прекарвали времето си в по-стимулиращи и по-разнообразни занимания и били заплашени в по-малка степен от глад и болести. Земеделската революция наистина увеличила общото количество храна, с което хората разпологали, но допълнителната храна не е равнозначна на пълноценно хранене или на повече свободно време, а по-скоро на рязко увеличаване на населението и поява на разглезени елити. Средностатистическият земеделец работи повече от средностатистическия събирач и срещу това получава по-лоша храна. Земеделската революция е най-голямата измама в историята.
Чисто физически преминаването към земеделие се отразява зле на човека:
Тялото на Homo Sapiens не е адаптирано за подобни задачи. То е подходящо за катерене по ябълкови дървета и преследване на газели, а не за пренасяне на камъни и вода. Гръбначният стълб, коленете, врата и ходилата ни плащат цената. Проучванията на древни скелети показват, че преходът към земеделие донася безброй болести като дископатия, артрит и хернии.
Но еволюционният успех поне е безспорен – но на каква цена?
Общата „валута“ на еволюцията не са гладът и болката, а копията от спиралата на ДНК. Точно както иконимическият успех на една компаия се измерва единствено чрез доларите в банковата ѝ мсетка, а не чрез щастието на нейните служители, така еволюционният успех на вида се мери по броя копия на неговата ДНК. Ако няма копия, видът изчезва, точно както една компания фалира, когато няма пари. Ако един вид може да се похвали с много копия на ДНК, това е успех и видът процъфтява. От такава перспектива 1000 копия винати са по-добре от 100. Това е същността на земеделската революция: повече хора могат да бъдат поддържани живи при по-лоши условия на живот.
Няколко страници по-късно Харари описва съвременното селско стопанство и привидния еволюционен „успех“ на видовете, които се отглеждат индустриално – огромно количество животни, които прекарват краткия си живот в постоянно страдание (вж. повече „Да ядеш животни“ на Джонатан Сафран Фоер).
Голяма част от книгата е посветена на умението на хората да се организират чрез въобразени идеи – религия, раса, нации и прочие:
Как хората могат да бъдат накарани да повярват във въобразен ред като християнството, демокрацията или капитализма? Първо, никога не признавате, че той е въобразен. Винаги трябва да настоявате, че става дума за обективна реалност, създадена от великите богове или от естествените закони. Хората не са равни не защото така е казал Хамурапи, а защото Енлил и Мардук са го постановили. Хората са равни не защото така е хрумнало на Томас Джеферсън, а защото Създателят ги е направил такива. Свободният пазар е най-добрата икономическа система не защото Адам Смит е твърдял така, а защото това са неподлежащите на изменение природни закони. Освен това хората трябва да бъдат образовани по съответен начин. От момента на раждането им постоянно трябва да им се припомня за принципите на въобразения ред – чрез приказките драмите, картините, песните, етикета, политическата пропаганда, архитектурата, рецептите и модата.
Една глава е отделена на измислянето на парите и техния успех като най-могъщата илюция, която сме създавали досега като вид:
Доверието е градивният материал на всички видове пари. Когато богатият земеделец продава собствеността си, получавайки в замяна торба с черупки на мраморни морски охлюви и ги пренася в далечни земи, той е сигурен, че достигайки желаното място, ще срещне там други хора, които са готови да му продадат ориз, къща или земеделска земя срещу същите тези черупки. Това показва, че парите са система на взаимно доверие, при това не каква да е, а най-универсалната и ефективна система на взаимно доверие, която човечеството е създавало до момента.
Много внимание е отделено на религиите, тази моя прелюбима тема, така че съм извадил доста цитати по темата:
Голям дял от древните митологии се свеждат до юридически договор, според който хората се обричат на вечна вярност към боговете в замяна на господство над растенията и животните. Първите глави на Битие са добра илюстрация. Хиляди години след земеделската революция религиозните литургии обсъждат основно принасянето в жертва на агнета, вино и печива в замяна на изобилна реколта и плодовити стада.
–
В продължение на цели триста години, делящи разпъването на Христос от покръстването на император Константин, римските императори-политеисти провели едва четири мащабни гонения на християни. Местните администратори и управници също инициирали насилствени действия срещу християните. Ако обаче съберем жертвите на всички тези гонения, то ще се окаже, че за три столетия римляните са убили не повече от няколко хиляди християни. От друга страна през следващите 1500 години милиони християни са били избити от други християни, поддържащи малко по-различна интерпретация на религията на любовта и състраданието.
–-
Християнските светци не просто приличат на старите богове от времето на политеизма. Понякога това са самите богове в нова премяна. Например главната богиня в келтска Ирландия преди идването на християнството се казва Бригита. Когато Ирландия е покръствена, същото се случва и с нея. Тя става света Бригита и до ден днешен е най-почитаната светица в католическа Ирландия.
–-
Въпреки това хората имат чудната способност да вярват в противоречия. Затова не трябва да се учудваме, че милиони набожни християни, мюсюлмани и юдеи успяват едновременно да вярват във всемогъщия Бог и в независимия от него Дявол. Мнозина от тях дори приемат, че добрият Бог се нуждае от нашата помощ в битката с дявола. Впрочем това е една от движещите сили на свещените войни – на джихада и кръстоносните походи.
Национализмът е не по-малка злощастна измислица (вж повече “Създаването на националните идентичности. Европа XVIII – XX в.” на Ан-Мари Тиес)
Нацията е въобразената общност на държавата. Консуматорското племе е въобразената общност на пазара… Консумеризмът и национализмът полагат изключителни усилия да ни накарат да си въобразяваме, че милиони непознати принадлежат към една общност, че споделят общо минало, общи интереси и общо бъдеще. Това не е лъжа, но все пак е въображаемо.
Големи и подробни глави са отделени на империите, на грамотността, научната революция и нейният съюз с капиталистическото мислене, индустриалното развитие на света, консуматорското общество – от тях не съм вадил цитати, защото са с по-познати тези и са по-скоро разказвателни, отколкото анализиращи.
„Sapiens. Кратка история на човечеството“ е чудесна рационална книга, която добре обобщава докъде сме стигнали в областта на знанието за човека – откъде идва, как успява да покори планетата, какви са силните и слабите му страни, как дори слабостите му всъщност се оказват предпоставка за еволюционен успех, макар и често на цената на изключителни страдания за хората и безброй други видове. Ирония често избликва от думите на Харари, защото той съзнава, че въпреки истинността в думите – като това, че боговете и нациите са пълни измислици, мощта на тези измислици е напълно реална и влияе на живота на милиарди човешки същества, при това основно негативно.
Вижте и това чудесно видео на Харари, което обобщава част от тезите му.
От същия автор
От същите жанрове
