Оригинално заглавие: Satans sommer, 2020.

Преводач: Ева Кънева

Корица: Живко Петров, мека.

Година на изданието: 2022

Страници: 488

Рейтинг :

Време за четене: 4 минути

 

Ozone.bg
Ozone.bg

   Върнах се в света на Ким Фебер и Йени Педерсен, който в първата книга, „Свирепа зима“, ми се стори по-спокоен и кротък от обичайното за скандинавски трилър за разследвания – е, „Сатанинско лято“ ми показа, че греша, и че всъщност фабулата, която градят, не е книга за книга, а обратното – ще се развива преливащо в протежение на поредицата. Така вече мога да си обясня и да се оставя на лекото течение на действието – още повече че тук, както и при любимия Несбьо (не мога да не го споменавам пак и пак, съжалявам), акцентът на действието не е толкова върху разследванията, колкото върху драмите в живота на неколцината главни герои.

  SATANS_SOMMER_forside_xx.indd Сюжетът на втората книга изхожда директно от първата, така че, за разлика от много други поредици, тук не може и да става дума за самостоятелно четене. Онзи териристичен атентат, с който начена всичко, още хвърля тъмната си сянка, макар и уж виновните да са си получили заслуженото. Но и следователят Юнкер, и неговата някогашна партньорка Сине знаят, че са останали недоизяснени неща, особено що се отнася до ролята на службите. И точно в тази посока ще текат разкрития – съпругата на полицая Шарлоте, опитен журналист, получава анонимни сигнали, че властите са знаели за готвения атентат, но не са реагирали, а след това без свян са прикрили човека, който се е издънил. Изкушена от очакваната огромна сензация, която ще ѝ донесе така жадуван журналистически приз, Шарлоте се забърква в каша, в която скоро ще започнат да умират по насилствен начин хора, които искат да изобличат виновните. А тя ще се окаже на прицел на едни крайно неприятни професионалисти, които са използвани за мръсни поръчки.

58349151  Но всъщност истинската история не е толкова за това разследване, макар то да е така важно, а за отношенията между Юнкер и съпругата му, както и с дъщеря им, която има голяма изненада за тях; на Сине, която преживява страстна авантюра с колега, докато се раздалечава със съпруга си; както и изобщо на подчинението в йерархичните системи, на прикриването на проблемите и на виновните, и на изправянето на принципни хора срещу системата, която са се клели да защитават. „Сатанинско лято“ вече има някаква особена вътрешна стабилност, сякаш авторите са намерили своя център и градят уверено увлекателно повествание, в което няма нужда да се насилват нещата и да се търсят иначе така любимите ми коренни обрати. Имаше някои наивни мигове, в които „лошите“, които се чувстват недосегаеми, получават това, което са заслужили, но не пречи да помечтаем, че поне някъде по света демокрацията и разделението на властите наистина работят – и има кой да поиска сметка на виновните. Чакам третата книга, която видях, че е вече излязла, с нетърпение.