Жанр: Хумор

Издателство:

Автор: Джон Кенеди Тул

Оригинално заглавие: A Confederacy of Dunces, 1980.

Преводач: Силвия Желева

Корица: Андрей Андреев, мека.

Година на изданието: януари 2019 г.

Страници: 448

Рейтинг :

Време за четене: 5 минути

Ozone.bg

…понеже общувам или с равни на мен, или с никого, и тъй като нямам равни, не общувам с никого…

  По принцип новите издания на важни книги се приемат радушно у нас – не така стана със „Съюз на глупци“ на Джон Кенеди Тул. Реакцията на челите романа бе мигновена – ама как така ще се променя заглавието от познатото „Сговор на глупци“? В няколко разменени мейла Лъчезар Минчев ми обясни защо е направил замяната, свързвайки заглавието с традиционната реч на американските президенти – „За състоянието на Съюза“. И познавайки го като един от последните издатели с такова внимание към детайла във всяка негова книга, съм склонен да се съглася с това решение. Но това е толкова маловажно на фона на пиршеството, което ви очаква зад кориците.

 310612 Чувал бях много за книгата, но нямах понятие какво ме очаква. Още предговора подготвя за среща с нещо самобитно и неповторимо, предопределно и от решението на автора на романа да се самоубие съвсем млад. Но след него остава изумителен герой като Игнейшъс Райли, за когото редакторът Уокър Пърси казва: „без предшественик в познатата ми литература, необикновен глупак, луд Оливър Харди, дебел Дон Кихот, своенравен Тома Аквински, събрани в едно…“. И наистина през цялото време се чудех на кого да оприлича този чудак, когото не наричам „ултимативния хейтър“ само защото думата не е съществувала тогава, когато е пишел Тул. Но ако си представите един негатив на Швейк, наострен и озлобен срещу целия свят, готов да излее водопади от приказки по всяка тема, самовлюбен и убеден в собствената си абсолютна и неоспорима правдивост, може да се доближите малко. Но само малко, Игнейшъс е уникален и в своята телесна гнусота, която щедро и напоително коментира, и в своята умствена пропаст, една бездна, в която безнадеждно се е омешало толкова познание, че избива като гейзер от витиевати абсурди.

 4422 Тул гради блестяща сатира на живота в САЩ и по-точно в Ню Орлиънс, използвайки гротескния образ на Игнейшъс и неговата многострадална майка, която иска само малко спокойствие. За тази цел обаче трябва да убеди своя самовлюбен и мързелив син да си намери работа, а не по цял да седи в стаята си и да изписва безкрайни страници с гениалности, които неминуемо ще бъдат издадени, ще преобърнат разбиранията на цялото човечество и като цяло ще тластнат съдбините на света в правилна посока. И все пак на Игнейшъс му се налага да напусне своя палат на самотата и да опита да си изкарва насъщния. Той обаче просто не е способен на компромиси – убеден в своето собствено величие, започват поредица от злополучни сблъсъци с „нормалните“ хора, а кашата става все по-голяма всеки миг, той почти успява да запали революция, по дяволите. Намесват се и властите, и вятърничава богаташка двойка, глупав полицай, съмнителна собственичка на бар, приказлив негър с големи мечти и още всякакви колоритни персонажи, които обаче не могат да стъпят на малкия пръст на Игнейшъс. Той пристъпва тромаво сред тях и говори, говори и говори, създава изумителни въздушни кули, в които сам вярва – и обвинява всичко и всички, че не са достойни за неговите високи стандарти. Самонабедилият се гений воюва с всичко и всички – достойни за уважение и следване са само криворазбрани класически идеали, които се наслагват върху реалността като кръпки. Фарс от висока класа, който осмива цяло едно поколение и неговите примирения и малодушия.

 8449901 Разбира се, за „Съюз на глупци“ е вече писано премного и то много по-умно от мен. Затова и остава да я прочетете, ако още не сте – защото дали „съюз“ или „сговор“, е без значение, важното е, че добрата литература продължава да се преиздава и да присъства и по рафтовете на книжарниците, и в библиотеките на читателите. Въпреки всичко, което Игнейшъс би обругал по-добре от всеки друг. И човек само може да се зачуди какви би ги изсипал, ако Тул бе живял в наши дни.