Втория том на „Песен за огън и лед“ – „Сблъсък на крале“ продължава по утъпкания коловоз от „Игра на тронове“: героите поемат по предначертаните си пътища, които ги отвеждат далеч един от друг. Всеки от тях е длъжен да води личната си битка, да изпита своите малки триумфи и големи горести, да изпие своя дял от горчивата чаша, която не отминава никого. Джордж Р. Р. Мартин показва как в рамките на един реално неголям свят могат да се обрисуват много различни условия, в които да се развиват истории, които реално почти спадат към различни жанрове – от чисто приключенската история на Джон Сноу в Севера, през сложните дворцови интриги с директни аналози в историята в Кралски чертог, та до военните хроники, изпълнени с планове, нападения, засади и сложни комбинации за привличане на нови съюзници. В този свят, приплъзващ се 
около феодалните порядки на Средновековието, отделните хора на са важни – те гинат с хиляди в името на властолюбивите амбиции на малцина, а Мартин описва тази лудост най-добре през образа на Станис, който многократно и в този, и в следващия том декларира, че хич не му е до царуване, но е задължен да поеме тази роля.
В този том вече обрисуването на света е завършило и реално нови елементи почти не се добавят. Сцената е поставена, почти всички важни пионки са вече върху нея, движат се свободно, но в рамките на зададените първоначално условия и сякаш нищо не вещае истинската кървава баня, която ще се развихри в „Пир за врани“. Смея да кажа, че до него поредицата все още си остава в общи линии в орбитата на класическите фентъзита, все още не е започнало ожънването на класовете, които са надигнали глава в неправилния момент. Психологическата дълбочина – това е, което видимо започва да отличава книгата, дори и с това, че несръчно джудже, мразено от всички, поема върху плещите си защитата на семейството си. Тази роля никак не му приляга, но го няма и баналното героизиране на 
маргинален дотогава образ и типичното внушение, че всеки, дори пълният загубеняк, може да стане велик. Напротив, Тирион изпълнява дълга си, често в разрез с всичките си инстинкти и при съпротивата на всички околни, които до един нарушават правилата на играта на тронове според личните си прищевки.
Няма какво да задълбочавам в многословия, повечето фенове на поредицата са чели и препрочитали тези томове преди куп години и са наясно с нещата. Другите, като мен, които я започнаха след излизането на сериала, пък имат вече изградените образи в главата си, а малкото разлики, които изникват тук и там, за момента не личи по никой начин да водят до различна посока.
