Две жени сключват сделка за убийства

  Реших, че „Сделка за убийства“ е идеален избор за тричасов полет, прикова изцяло вниманието ми въпреки обичайния ми страх от летене, а в крайна сметка я довърших в един влак между Манчестър и Ливърпул, беше като една добра прелюдия към сбъдване на мечта. Стив Кавана два пъти ме впечатли досега – с „Тринайсет“ и „Съучастници“, а тук завръзката определено звучеше обещаващо – две жени се срещат случайно, откриват доста прилики помежду си, сред които една е особено отличителна: и двете искат да убият по един мъж, който е съсипал живота им, но не могат да го направят, защото ще бъдат първите заподозрени и вероятно осъдени на дълъг престой зад решетките. И тогава идва добрата за тях идея – ще разменят своите цели и ще си направят взаимна услуга. Какво толкова може да се обърка, нали? Ами… всичко.

Кавана ни въвежда в живота на Аманда, която е имала щастлив живот, изпълнен с любов и хармония. Всичко това е пометено от нахлуването в него на едно чудовище, което обаче е недосегаемо – а тя е убедена толкова силно във вината му, че го преследва постоянно и дори е готова да го застреля в метрото. Този ѝ план обаче се проваля и тя се оказва принудена да отложи поне временно своите намерения. Няма как да не съчувстваш на тази героиня, дори когато тя среща Уенди и двете стигат до идеята, описана по-горе. Напълно разбираемо е това, което двете искат, и пристъпването към изпълнението на двете деяния идва бързо и безмилостно. Тук Кавана е скрил първия от няколкото си обрата, някои предвидими, други – не, затова и няма да кажа нищо повече, само ще ви кажа, че този трилър отива далеч отвъд тези две планирани кръстосани убийства. В друга, наглед отделна линия, пък е разположена жестоката участ на друга жена, която е нападната в своя дом и след това параноично започва да вижда своя нападател навсякъде – лудост, която превръща в престъпник дори най-близкия ѝ човек. Тази линия очаквано в един момент се преплита с тази на Аманда и Уенди, но как – става ясно към края.

„Сделка за убийства“ е интелигентно замислен трилър, който спокойно би могъл да бъде изграден точно от посочените съставни части, вдъхновени от филма на Хичкок „Непознати във влака“, но отива не една и две стъпки напред. Защото всичко в тази книга е сянка, всичко е лъжливо, а Кавана чудесно подмамва, като засича елементи, които читателят да отбележи съзнателно или не, само за да ги размине рязко в края и да поведе към поредния обрат. Както казах, този трилър задържа внимание дори в обстановка, в която обичайному съм твърде изнервен, и съм му благодарен.