Мисля, че следя отблизо какво излиза у нас, но ей на – изпуснал съм някак излизането на „Седмицата на Триокия“ и след „Знакът на Каин“ скочих направо на „Ореховият Буда“, виноват. Настоящата се развива непосредствено преди нея и е посветена на смутното и сложно време преди възцаряването на Петър I. Като подзаглавие е определена като „роман-календарий“ и в седем последователни епизода, приписани на дните от седмицата, се проследява животът на един неочакван опортюнист, който – с известна заемка от таланта на Фандорин да разкрива престъпления – успява да оцелее достатъчно дълго и успешно в тия объркани времена. А в края за десерт е поместена и пиесата „Да убиеш змийче“, която си играе с идеята какво би станало с Русия, ако бе попречено на Петър да се качи на престола и да започне грандиозните си реформи, по послание определено напомня на кратката и болезнено впечатляваща повест „Адвокат на демона“, която излезе тази година като мрачно и надявам се, несбъдващо се пророчество.
Ще се спра накратко на отделните глави от книгата. Понеделник ни запознава с малкия Маркел и неговото странно детство в опустошен манастир, в който предстои да се разиграят страховити и кървави събития. Вторник пренася в Москва и как се опазва редът в нея, а едно странно убийство ще позволи на едно сираче внезапно да получи невъзможни наглед възможности за развитие. Сряда описва дипломатическа мисия до шведите, в която феноменалната памет на Маркел е от ключово значение. Четвъртък е белязан от една изчезнала котка и нуждата царското желание да бъде изпълнено. Петък е посветен на кървава среща със Сатаната, при това не къде да е, а в Киев. Събота започва с тежка загуба и се изкачва до разкриване на грандиозен заговор в самото сърце на Кремъл. А неделя е за пълния кръг назад към оня манастир, където скритото още в началото трябва да излезе наяве, осмислящата всичко любов ще има възможност да възкръсне, а последната жертва трябва да бъде направена.
В „Седмицата на Триокия“ Акунин хитроумно използва един основен герой, за да опише различни аспекти от историческия фон на епохата, да опише и теглилата на обикновените хора заради липсата на консолидирана власт и намесите на околните държави, и крамолите сред коридорите на властта, където личното обогатяване е водещо. Епохата е наистина сложна и противоречива, един истински вододел, но това може и да се дължи на усещането какво се задава след това. Романът е определено приятен, без да блести с нещо особено, изпълнява си ролята на компаньон към историята на Русия, в която всъщност Акунин е съсредоточил основните си усилия, но се чудя дали ще видим някога на български.
