Хвалил съм Дейвид Ланю точно трикратно – “Човекът, който пишеше хайку”, “Смеещият се Буда” и “Хайку войни”. Не мислех, че може да ме изненада с нещо, дори и с книга с чудноватото име “Сегавечно” (Nowever в оригинал). Е, бърках. Американецът е написал едно съвсем различно бисерче, в което смело разкрива себе си и живота си, довел го до хайку и древните японски поети. Неясна остава границата между реалността и фикцията сред страниците.
Сюжетът този път не прелита към древна Япония, а си стои закотвен в съвременността, но не и в едно и също линейно време. Преподавател попада в странна връзка със своя студентка, докато бракът му затъва сред ледници. Всичко около му се смесва неудържимо, няма вчера, днес и утре – има само сегавечно. И което винаги може да се сбере сред три къси редчета. Ланю обяснява този термин така:
Сегавечно:
1. Непреходният настоящ миг, който протича винаги, където трябва, в пространството и времето.
2. Съвкупността от всички такива мигове: минало, настояще и бъдеще.
Честно казано, изчерпах си мъдростите за книгата, докато пишех текста за задната корица, така че направо ви го поствам като картинка и се насочвам към готините хайкута. Знаете, че не обичам да пиша излишно за хубави неща, които според мен просто си заслужават да се прочетат.
А корицата с автор Деница Трифонова е просто фантастична, девойката промени изцяло визията на кориците на издателството, а това ми е вече сбъдната мечта 🙂
Ето и готини хайкута от романа, които, както обичайно, се сипят отвсякъде, а в този случаи са и доста по-натуралистични:
гологръда е
и нощта
над Бърбън стрийткарам я към болницата за аборт
калинка на стъклото
на колатаградът ме кара
да кося тревата…
що за глупост!моят велик американски роман –
хайку след хайку
не бързам
