Серафина не се страхува да умре, за да спаси приятелите си

    Рядко се случва у нас поредица да излезе така бързо, че ясно да си спомняш предишните книги, но в случая със Серафина се получи чудесно. „Серафина и изгубеното сърце“ на Робърт Бийти последва „Серафина и черният плащ“ и „Серафина и магическият жезъл“, слагайки финал на приключенията на странното момиче, което живееше в дълбините на имението „Билтмор“ с неофициална длъжност Г.Л.П. – главен ловец на плъхове. В предишните две части Серафина трябваше да се справи с множество изпитания, основното от които да излезе от сенките и да заяви своето същестуване пред света, на който не пасва – но тя успя, пребори се със зловещи същества, успя да преодолее дори момента, когато се чувстваше прогонена… и да се завърне и да защити своите близки. Но най-страшното предстои именно в третата част.

 Първата и втората започваха спокойно – всичко се утежняваше малко по-късно, когато злото посягаше към имението и неговите обитатели. Тази трета част обаче е на другия полюс – започва смазващо, напрегнато, ужасяващо… но в края Бийти изрично моли да не споделяме какво точно се случва, за да може всеки читател сам да открие истината. За пореден път Серафина изпитва какво е да е изолирана и самотата я притиска по-силно от всякога – а от гората се надига абсолютното зло. Сякаш всички са ослепели за заплахите от миналото, сякаш не си спомнят през какво е трябвало да минат… или просто не желаят да си спомнят, за да запазят скъпоценното си щастие още миг. Имението „Билтомор“ ще пламне, за да се осъществи отдавна планирано отмъщение – а върху него връхлети враг, срещу който всяко обединение ще е безсилно. Но Серафина няма да се предаде.

   „Серафина и изгубеното сърце“ е хубав, добре планиран завършек на трилогията. В него Бийти умело смесва елементи от предните две книги и затваря кръга на своята история за приятелството и за доброто и злото, които винаги са в конфликт и макар понякога едното или другото да надделява, винаги всеки ще има избора към коя страна да се присъедини. Очаквам с интерес накъде ще продължи авторът, тук успя да мине по ръба на разширяването на една история до три части с няколко интересни обрата във всяка от тях. Като цяло мога да кажа, че най-много ми хареса втората част, защото до голяма степен бе непредвидима и имаше много силни морални дилеми за решаване, докато в последната част беше вече до голяма степен ясно кой какъв е и за какво се бори.