В началото на лятото прочетох “Серафина и черният плащ” на Робърт Бийти и доста се забавлявах. Относително скоро излязоха и следващите две части, а скоро заваляха коментари, че втората част, „Серафина и магическият жезъл“, е по-добра от първата. Бях скептичен, продълженията толкова рядко са по-добри, че направо бях забравил какво е това – но още в началото трябва да призная, че това наистина си е така. Бийти е много по-уверен в себе си автор в тази част, самата история е по-мрачна и жестока, а това, което ми допадна, е колко по-сложни са дилемите за Серафина тогава, когато уж трябва да ѝ е по-лесно – когато не се крие в сенките, а може смело да заяви съществуването си. Само че това я принуждава да бъде „нормална“… а това момиче с магия в миналото не се справя никак добре с тази роля.
Броени седмици са изминали от тежката финална битка от първата част. Мъжът с черния плащ е сразен, имението „Билтмор“ и неговите обитатели точно са започнали да се отърсват от кошмара, когато всичко започва отначало. Серафина все още е Г.Л.П. – главният ловец на плъхове, но вече всички знаят за нея и ролята ѝ в спасението на децата я е направило героиня. Приятелството ѝ с наследника на имението Брейдън е крехко и объркващо за нея – тя никога не е имала близки хора, а за маниери и прилично поведение пред други хора просто може да забравите.
Но това са проблеми, които могат да почакат – Бийти бързо я изправя пред тежък сблъсък с мистериозен непознат в гората, придружаван от пет зловещи вълкодава, от които тя се спасява на косъм и с чужда помощ. Връщайки се в имението, тя разбира и че е започнало разследване на изчезването на Мъжа с черния плащ – за външния свят той е жертва, а не чудовище, което едва е било победено. Още повече че се появява и една разглезена млада дама, която отвлича вниманието на Брейдън, а поредица от странни съвпадения, при които животни буквално полудяват, изправят Серафина през изпитанието да бъде бегълка. И ѝ се налага да избира дали да спаси себе си и може би да намери истинско семейство от нейния вид, или да рискува живота си за хора, които се страхуват от нея и едва ли някога ще я приемат.
Докато се опитваше да си представи своето бъдеще, Серафина осъзна, че има много пътеки, много различни пътища, по които човек може да тръгне, и част от израстването, част от живеенето е да се научиш да избираш точно по кои да поемеш.
„Серафина и магическият жезъл“ е наистина шеметно продължение, което започва на висока скорост и продължава така до края. Дилемите са усложнени, проблемите са по-сериозни, а Бийти задълбочава образите на героите си. Този път хванах какви уловки бе заложил, но това ме накара да се усмихна – майсторски споменава улики, по които внимателният читател да се досеща за истината успоредно с героите, почти като в книга-игра. Допадна ми, че той позволява на своите герои и да бъдат слаби, и да губят, и да са изправени пред възможности, които разкъсват сърцата им – хубавите детски книги трябва да са такива.
Скоро ще прочета и „Серафина и изгубеното сърце“, а още мнения за книгата има в „Аз чета“, „Книжни криле“, „LadyBug’s Page“, „Дневникът на един книжен тигър“ и др.
От същия автор
От същите жанрове
