Когато през 2013 г. ми попадна „Сестри Палавееви в бурята на историята“, не знаех какво да очаквам. Както написах в ревюто си за нея, като бях малък, се натъкнах на няколко кашона с книги на село, в които кротуваха станали ненужни соцромани като „Синът на полка“ и прочие, та имах подплата с патетични и трагични истории за периода. Но хумористичният партизански роман ме изненада повече от приятно – кой да знае, че броени години по-късно ще имам честта и удоволствието да работя по така чаканото продължение?! „Сестри Палавееви по пътя към новия свят“ продължава и надгражда линията на абсурда в българската история, а Алек за пореден път доказва, че е от най-острите и силни пера на нашето време.
Кара и Яра пак са тук след смазващия край на първата част. Кара попада в ръцете на български военни, но успява да се измъкне, само за да се озове насред бомбардирана София и в крайна сметка да попадне в огромна каша. Нейната история е тъжната, мрачната… сред разпадането на Царство България, сред съветската окупация и съграждането на новата социалистическа утопия тя трябва не само да оцелее, но и да опази същността си. Някогашната Кара, по-късно партизанката Моника, се превръща в комунистката капитан Таня – убедена, че сестра ѝ е загинала, тя има още сметки за разчистване с капитан Нощ, който от ловец става беглец от новата власт.
Яра, бившата Габриела, пък е спасена от… сръбски партизани. Алек Попов смело мести действието на запад, където всичко е по-колоритно, но все така прямо и недвусмислено. Сръбските бойци воюват и с германците, и с българските им съюзници, а и със свои сънародници от другите фракции. Там Яра, която е загубила паметта си, приема името Снежана и се влюбва в смелия командир Пантер, който се озовава в небрано лозе пред очите на красивата българка. Следват лудешки приключения, бягство при джуджетата в старите сребърни мини на крал Стефан Урош (ех, тия джуджета, тяхната история каква е…), спасяване на британски пилот, експедиция до врачката Ганга под носа на българските застави… Попов няма граници на въображението си, но както и в първата част, успява да задържи сюжета на границата с абсурда, като остава в рамките на реалистичността, макар и в сардонични краски.
Ръката му докосна рамото ѝ, пробва да се задържи там, но тя се отърси от нея рязко като от курешка.
– Стига, де! Не се сърди. От три години гния по тия фашистки зандани, жена не бях докосвал… Ето, да видиш, че не съм някой мръсник, дето ще те натакова и ще изчезне. Предлагам ти брак веднага.
– Да беше пробвал по обратния ред – просъска тя.
– Може ли да си такава буржоазка! – простена бай Ангел. – Такава е била революционната потребност на момента, какво толкова!
И на двете сестри предстои да напуснат Балканския полуостров, макар и по много различен начин. Без да подозират една за друга, те се борят да оцелеят в един наистина полудял свят, в който няма място за тях под рождените им самоличности, особено след като те вървят с наследство за милиони, за което всички ламтят. Кара и Яра вече отдавна не са онези крехки девойчета, които избягаха от богаташкия си дом, за да идат при партизаните, вдъхновени от комиксите, които са им пращани от лелеяната Америка – Алек не им спестява болки и страдания, които им позволяват да пораснат и да придобият нужните качества не само за да живуркат, но и за да опитат да бъдат щастливи според възможното.
Много ми харесва двойнствената символика, която авторът вложи в заглавието си „Сестри Палавееви по пътя към новия свят“ – защото двете сестри се движат и към утопичния нов свят, който се гради на изток от Желязната завеса, и към оня, мечтания, отвъд Океана. В техните приключения се отразява и онова, и нашето време – с всичкото хубаво и лошо, с мечтите и страховете, с борбите, победите и пораженията. Две момичета, които като героите на Милен Русков от „Възвишение“ поемат на много дълъг път, който ще ги отведе точно дотам, докъдето им стигат силите и упоритостта. Нито по-близо, нито по-далеч.
За мен бе истинска привилегия да имам скромна роля в излизането на тази книга, истинската работа и похвала е за Ганка Филиповска, която прие проекта като свой личен, и на Дамян Дамянов за лудешката корица. И не на последно място, искам да благодаря на Алек, че ми се довери за всичко около тази книга. Заповядайте на ретро премиерата на 16 януари в клуб „Терминал 1“ от 19:00… ще е лудешко, толкова изненади сме ви приготвили 🙂
