Жанр: Приключенски, Роман

Издателство:

Автор: Алек Попов

Корица: Мека

Година на изданието: 2013

Страници: 310

Рейтинг :

Време за четене: 5 минути

Ozone.bg

      Като малък в къщата на село си имах своя стая. В нея имаше кашони с книги, за които е нямало място в апартамента в града. Летата се ровех из тия кашони, в които имаше доста книги от типа на „Синът на полка“ на Валентин Катаев, които четях и препрочитах… и на които вярвах, тогава лесно вярваш на всичко. Не намирах за нужно да питам и е нямало кой да ми каже какви са тези забравени соцкниги в кашоните. И така, солидно подплатен от малък с идеологически правилни в едни прежни времена книги, стигаме до изненадващото, поне за мен, решение на Алек Попов да напише партизански роман със звучното име „Сестри Палавееви в бурята на историята“. И смело мога да кажа – получило се е! Романът е просто чудесен, ако, разбира се, не очаквате някакво мрачно, кално, сърцераздирателно четиво, а лек и игрив поглед към период от историята ни, който, за съжаление, все още не може да бъде разглеждан рационално и без предубеждения.

    Сестрите Палавееви са същите ония две чаровници от страхотния разказ „Дуелът“ в сборника “Десет разказа за любовта”. Тяхната история, чудна и пречудна, започва от богато буржоазно семейство, благоденстващо в последните години  на Царство България. В тяхното детство има дори американски комикси, чудесна идея, която после Алек Попов умело използва в синхрон със съветските супергерои – стахановците. Надъхани с идеализъм, двете хубавици близначки Кара и Яра (променящи имената си на Габриела и Моника) бягат от къщи и се присъединяват към партизанския отряд на обучения в Съюза командир Медвед, а пристигането им е ознаменувано със сблъсък с военните, водени от армейския капитан с поетично име Нощ. Той е обречен да се вманиачи по мистерията, която представлява бягството на сестрите и по-нататъшните им преживелици с партизанския отряд.

   А същинската история, която Попов според мен разказва, е посветена именно на този отряд. На всички странни птици, сбрани в него, със смахнати, но носещи духа на времето прозвища – Гробокопач на капитализма например, – а един дори се е изхитрил да носи името Ленин, което го предпазва чудесно от наказания. Техният командир – Медвед – е буквално натресен на местните структури, докаран с подводница от СССР, а миналото му крие доста тайни. Отрядът постоянно бяга, а участието на двете момичета в партизанския бит води до поредица от чудни и шантави ситуации, на които се смях с глас – Алек Попов умело успява да балансира по тънкия ръб на хумора и иронията, без да залита в гротеска. Именно промяната в този отряд – в отделните му членове, дошли с различни цели да се включат в борбата – маркира и бавното осъзнаване какъв е духът на времето – и че от мечтите ще остане само пепел.

   Приключение след приключение, здрава самокритика, красиви истории за райския живот в Съветския съюз, сблъсъци с грозната действителност и мечти за бъдещето, конфронтация с вкоренените суеверия и борба за оцеляване изобщо – военните сякаш винаги знаят къде са партизаните и това скоро довежда до падане на подозренията върху двете градски девойчета…

     „Сестри Палавееви в бурята на историята“ неминуемо ще предизвика полемики. Някои ще я сметнат за гавра, други – че е твърде романтична в някои отношения, трети ще мрънкат по дефиниция, защото бърка в незараснала рана. Аз лично съм впечатлен от смелостта и размаха, с които Попов нагазва в това тресавище, в което гъмжи от змии от всякакво естествено, и как с финес успява да задържи разказа си в пътя, непозволявайки му да затъне в плаващите пясъци на една или друга фикция – дали патриотарство, дали левичарство, дали нещо друго.

   Литературата трябва да разказва истории – това е една такава и не е нужно да бъде украсявана с нищо друго. Снощи една приятелка ми каза, че имало някакви странни хора, които яростно осъждали „Възвишение“ на Милен Русков – че бил антипатриотичен роман, че трябвало да бъде забранен, а авторът – съден, и други такива. Романът на Алек Попов също ще събуди сигурно някакви крайни реакции – и в това ще е изпълнил задачата си навярно.

   Хубаво интервю за книгата с автора има в „Монитор“.