Спомням си, че ми направи впечатление как в „Гробът на сестра ми“, силното начало на поредицата на Робърт Дъгони за детектив Трейси Кросуайт, имаше едно текущо разследване, което увисна в нищото, защото внезапното изваждане наяве на тайните от миналото ѝ наложи да се върне в родното си градче и да разкрие мистерията, която бе надвиснала като мрачна сянка над целия ѝ живот. Тогава прецених това като чудесен реалистичен детайл – в истинския живот едва ли някой разследващ има само един случай, по който работи и който да фокусира цялото му внимание. Точно към това останало на заден план дирене се завръща авторът в „Сетният ѝ дъх“, нещо повече – на Кросуайт е вменена вина, че го е зарязала, за да преследва личната си вендета, и това се превръща в още един разлом в нейната война с ръководството на полицията.
И точно в този втори роман от поредицата тази война ще се разпали наистина – защото, от една страна, самата Трейси ще се зарови в случай от миналото, разследван и наглед успешно приключен от сегашния ѝръководител, от друга, точно този амбициозен началник ще си позволи да подава информация към медиите, за да я очерни и да си присвои заслуга за решаването на нашумял случай, около който нищо не изглежда сигурно. Това е разследването на Каубоя, мистериозен мъж, който отвежда еротични танцьорки в мотелски стаи и ги овързва така умело, че те сами да причинят своята смърт. Едно след друго момичета са застигани от тази участ, докато Трейси и нейните колеги разнищват всичко около убийствата – какви са клубовете, в които работят, какви хора ги посещават, кой ги менажира и притежава. А за допълнително напрежение някой – може би точно Каубоя – дебне и самата полицайка, като дори си позволява да ѝ остави зловещо послание със завързана примка. И както споменах вече, ключът към разкриването на убийствата е всъщност в миналото, но за да се рови там, тя трябва да се противопостави на всички около себе си, да стане удобна за изкупителна жертва и на медиите, и на институцията, и дори да се подготви да напусне полицията и да поеме в друга посока, както ѝ нашепва сърцето и накъдето води връзката, начената от първата книга.
Робърт Дъгони води историята с овладяно майсторство – той лъкатуши между класическо полицейско разследване и неправомерно ровене из старо убийство, за което има осъден, около което са останали твърде много въпросителни. Главната героиня пак е въвлечена в опити за изваждане от затвора на осъден убиец, което няма как да ѝ печели точки обществено одобрение, а това, че този мъж е на топло заради нейния пряк началник, който тя е готова да обвини в манипулиране на разследването, е предизвикателство към установената йерархия. „Сетният ѝ дъх“ е солиден трилър от интригуващото си начало до изпипания си край, в който всичко се заплита и разплита едновременно.
От същия автор
От същия жанр
