Годината на издаване на романа е важна – предалечната от трилърова гледна точка 1995 (в Goodreads погрешно е посочена 1990 г.). Тя поставя всичко в различен контекст, защото извежда „Севилското причастие“ преди тоновете книги, които превърнаха в клише религиозните конспирации. Артуро Перес-Реверте е от любимите ми автори и заради него изобщо я зачетох – сигурен бях, че майстор като него ще направи нужното, за да се забавлявам дори при подобна тематика. И така се случи.
Както и в другите му книги (а отчетливо и изобщо при испанските автори, за пример Сафон и Барселонската му тетралогия), сред главните герои е градът, в който се развива действието. Севиля – разпъната между бляскаво, но поовехтяло и рушащо се минало, и настоящето, което протяга хищни лапи към него. Олицетворение на този сблъсък, течащ на толкова много нива, е една малка църквичка, разположена на апетитна земя, за която ламти издигнал се чрез брак с богата аристократка местен банкер. Църквата е защитена от старо завещание, но местният архиепископ няма желание да се противи на интересите на силните на деня. Затова пък сградата сякаш се защитава сама – два трупа на нейни противници са открити при наглед нещастни случаи, а известията за намесата на привидението са изпратени директно до папата от мистериозен хакер, който прониква в компютъра му. Светкавично в Севиля е изпратен отец Куарт – един от воините на църквата, на когото нищо човешко не е чуждо. Обичайно, той бързо осъзнава, че предварително изграденото му мнение е погрешно и че неговите господари са от грешната страна на барикадата.
Реверте е написал книга, която строго следва законите на жанра си – има красива и фатална жена, налице са корумпирани злосторници, неизбежните комични помощници-неудачници, мъже, които се държат като петли, и много пари и власт, които са основният катализатор на действието. Отец Куарт иска да свърши работата си – да открие хакера, който безпокои папата – но неминуемо се оказва замесен в противоборството около малката църква и агресивният ѝ свещеник, който защитава своята вяра срещу световната поквара, в която включва и католическия клир. Намесена е и трагична любовна история от други времена, която добавя щипка мистика към сюжета, както и мотивира една красива жена да осмисли живота си отвъд това, което ѝ се предлага наготово.
„Севилското причастие“ е пример за добра книга от майстор на занаята, който умее да доставя няколко часа удоволствие с писането и сюжетите си.
