Когато през 2012 г. изчетох всички издадени на български книги от серията за Ендър, си обещах да намеря и останалите неиздавани и да си ги прочета в оригинал, толкова бях зашеметен от поредицата, всяка от книгите в която има собствен чар и стойност. Но животът си течеше, нови книги се сипеха непрестанно и така и не се заех сериозно с това ми намерение. Докато преди известно време съвсем случайно в една книжарница в куп книги втора ръка не открих „Shadow of the Giant“, която е точно следващата неиздадена след трите от линията за Бийн – „Сянката на Ендър“, „Сянката на Хегемона“ и „Сянката на марионетките“. При това не просто следващата, а завършващата тази серия. Купих си я веднага, разбира се, но чак сега, отпускно, намерих време за нея.
Удоволствието си беше същото – този свят, преживял мощна извънземна атака и успял да осъществи успешна и унищожителна контраатака, е все така интересен. След няколкото прекроявания на световната карта в предните две книги – веднъж мощна китайска инвазия, последвана от още по-мащабна мюсюлманска, и двете направлявани от впрегнатите начело на нациите си военни гении-деца, които бяха в основата на победата на бъгерите, както и от техните достойни съперници – Хегемона Питър и социопата Ахил. В „Shadow of the Giant“ са разказани последните акорди от това противопоставяне. Бийн и Петра се борят да намерят децата си (дълга история, няма да задълбавам в детайли), Китай се оправя от разгрома си, Индия намира своя богиня, а Хилифатът, прострял се над половината свят, се колебае дали да превземе и останалата, или да се развива вътрешно.
Единственият начин тоя глобален сюжет да се движи смислено е да бъде окастрен от всякакви странични линии. Това прави и Кард – съсредоточава се само върху децата-гении с няколкото околни възрастни, размахва отново световни и едновременно лични конспирации, кара ги да преосмислят себе си и ролята си на световни лидери в тийнейджърска възраст. Само като сянка на заден план стои отпътувалият далеч Ендър, а брат му Питър се стреми да изпълни със съдържание титлата си на Хегемон. Отново САЩ са вън от картинката изцяло и цялото действие е съсредоточено в Азия, но без особен колорит или реално задълбочаване в подробности, авторът наистина се концентрира преимуществено в героите си и отношенията между тях. Хубава е линията за любовта между Бийн и Петра, която е съсредоточена в родителството и наследството.
Като фен съм доволен, че я прочетох, краят ми дойде малко захаросан и нагласен, но то всички след края на войната с бъгерите си го имат това свойство. Сега мисля как да се добера и до останалите книги, не ми се теглят пиратски файлове, искам си хартията 🙂
