Светът може да вярва на определени неща в определен момент. Старите мечти трябва да отстъпят място на нови. Тук те идват, за да умрат и да бъдат забравени. Онези, за които реалността се е оказала непосилна, могат да намерят последна утеха. Шадоус Фол е необходим, той облекчава болката на света.
Чакано завръщане беше това в „Шадоус Фол“ на Саймън Грийн, една от отличителните книги в серията „Мagica“ и ключова част от един легендарен списък на Благой Иванов за велики жанрови книги, които трябва да се появят на български език. Девет години след излизането на книгата, девет години, а сякаш десетилетия са минали от онова много по-спокойно време, и ето ме пак в този „град, където мечтите отиват, за да умрат. Където кошмарите свършват, а надеждата намира покой“, това „гробище за свръхестественото, където хора, създания, идеи и истории отиват да умрат, щом никой вече не вярва в тях.“ Дори детските играчки, които всеки е обичал и забравил, отиват там и чакат да бъдат преоткрити, а смъртта далеч не е така окончателна. Това е Шадоус Фол, особено и примамливо място, особено ако имаш болка за лекуване.
Хората не са създадени да живеят толкова близо до магията – тя изважда на бял свят не само най-доброто, но и най-лошото у всеки.
Препрочетох си и текста, който съм написал за книгата преди толкова много години… хареса ми, а това не се случва често, силно критичен съм за някогашните си драсканици. Но съм сумирал книгата добре още в началото: „Та какво може да очакваш от мащабен и сложен роман, в който има литературни, комиксови и анимационни герои, елфи, рок звезди, странни роботи, конструирани от антропоморфното Време, немъртви, динозаври, цяла фанатична армия от тежковъоръжени религиозни кръстоносци, че и едно плашило с неудържима сила, което всява ужас?“ После съм се поразпрострял в описване на главните герои и огромния конфликт, в който се оказват забъркани, на безбройните попкултурни препратки, които прави Грийн, не всички от които са лесно различими от човек, расъл в различна среда. Всъщност, ако не сте я чели, онзи текст ще ви е по-полезен от този да ви убеди, че си струва.
Но сега, като препрочитах книгата, ми направи впечатление друго – колко минорна и всъщност доста депресивна е цялостната атмосфера на романа, далеч не е това лудешко приключение, което някога така ми допадна. Мисля си, че е заради паралелите с нашата реалност – една фанатична армия извършва „специална операция“ в Шадоус Фол и извършва звества, които се случват и в реалността наблизо. С повече емпатия проследих как героите се изправят срещу тези откаченяци, дирейки смисъла и на собственото си съществуване – там, в града, който е междинна спирка между реалността и вечното забвение. Отново се ядосах на края и религиозната му символика, но това можеше да се очаква определено, тук разбиранията ми не са се променили.
Мисля, че ще препрочета пак „Шадоус Фол“ след десетина години. Определено има голяма отлика от начина, по който съм я възприел през 2013 г., и ми допадна тази промяна – да, четях същата книга, но не само времето около ни е много различно, аз съм и почти съвсем друг човек. Но едно си беше същото – щастието да си сред вихрите на такова шеметно въображение като това на Саймън Грийн, да следваш причудливите му идеи, да откриваш препратки, които са ти убягнали, и да се чудиш как е успял да смеси на едно място и митологичните образи на елфите, и гладиаторска арена с акули, плуващи във въздуха, че и тиранозавър. Всъщност си мислех, че този роман може да бъде много по-дълъг, реално атаката на религиозниците идва доста бързо и не позволява градът да бъде изследван и опознат истински. А колко още много тайни със сигурност крие това колкото фантазно, толкова и реалистично място.
От същия автор
От същите жанрове
