Още приключения за смелите близнаци Нико и Лина

Пет години (брей, как минаха, като в приказка!) по-късно се завръщаме в село Геврек, където се развиваха приключенията в чудната детска книжка „Шантавия до шия“ на Радостина Николова. В нейното продължение „Операция „Крилце или кълка“ ситуацията е само отчасти променена – централният персонаж, а именно опасната и с претенции за чудати сили съседка Стефания с прозвище Шантавия отстъпва на заден план, а славните близнаци Нико и Лина до голяма степен завладяват вниманието. Отношенията им продължават да са симпатични, динамични и понякога проблематични („Ти не си ми приятел, забрави ли. Ти си чисто и просто брат!“), а плахото „поресване“, от което Пипи така се страхуваше, вече започва да засяга и тях. От една страна, умният и винаги готов да говори за наука Нико привлича вниманието на приятелките на Лина, а самата тя няма как да скрие интереса си към Пламен, смелия внук на шантавата съседка, с когото точно ще се забъркат в новата порция приключения.

А те са свързани с едни съмнителни фигури, които се разполагат като у дома си в селцето, и които без капка стеснение демонстрират принадлежността си към престъпните среди. Но какъв точно план са замислили, какво крият в крайно подозрителния си бус и изобщо що чинят в точно това спокойно селце, това е въпросът. Успоредно с разследването на техните тайни Радостина Николова въвежда важната тема за домашното насилие, за липсата на подкрепа към едно дете, или обратното – как едно сплотено любящо семейство може да оцелее дори при тежки конфликти между деца с определено… хм… изявени характери.

В духа на книгите на Павел Вежинов („Следите остават“ и „Произшествие на тихата улица“) и Братя Мормареви („Лили“), и „Операция „Крилце или кълка“ води към ударно приключение, изпълнено с обрати, абсурдни герои с още по-абсурдни имена, неочаквани помощници и в крайна сметка конфликт, който не може да не бъде спечелен от силите на доброто. В това продължение промяната на художника придава съвсем различен стил на илюстративната част на историята (видях, че има актуално ново издание на първата част пак с илюстрациите на Боян Йорданов), но авторката води уверено текста с овладения си стил и енергични диалози, които ми се струват чудесно насочени към детската аудитория на книгата. А аз, дъртото магаре, също се позабавлявах, особено с най-дъртомагарешкия герой в книгата – бай Киро.