Седи съга да ти каем нещо. Туй, дет тая запетайка ту е тука, ту я нема, не е добро. Я не думам, дека секи че се издразни (у назе малцина се мусят за таквиз нещотии), думам, че не е у ред писачи като тоз Пратчет да се публицуват недобре. Нема шега, оно с Нак Мак Фигъл не моеш се шегичваш, че ако те добарат, ке ти набият една чутура, ка си требе.
У “Шапка, пълна с небе” (те тъй си е правилно, и пиктси че ти го кае и обесни кат за човек), нашта Тифани пак си приключенства по вещерски, след къто у “Волният народец” се бе разпищолила с оназ ми ти зла краличка. Она (Тифани, де) е натирена да се учи при двуликата Либела (санкин она нема само две лица, а и друго части на телото си). Тамо май не учи мноо-мноо, а и околовръст има разне други вещуря, дека гаче по-насериозно са се зели.
Е, убавото не е на убаво, кат си требе, и един ми ти зльокав рой заплашва наща вещуря. Туй ми ти чудо не е едно, а са много в едно, и мое да я обсеби и ползува за своите си лошавини. Нак Мак Фигъл требе да се намесат, санким всичкито до един са доброволци да се мре, както си е редно. Они и със Смърт моат се сбият и нема лошо в това…
–-
Този път вдъхновението ми да наподобя думите на малките сини агресори е далеч по-слабо, до голяма степен и заради осезаемо по-малкото им участие в книгата. “Шапка, пълна с небе” не ми беше чак толкова интересна, колкото предишната, защото е до голяма степен посветена на самата Тифани и нейните надежди да намери себе си и призванието си като вещица. Роят, който я обсебва, ми се напасна със “Заклинателят” на Блати, която четях по това време някъде, но така и не можах да го приема като сериозно зло като кралицата от предната. Както винаги, присъствието на баба Вихронрав привлича като черна дупка вниманието върху себе си и нейната визия за вещерския занаят.
Като цяло, това си е отново по-детска книжка на Пратчет, забавна, бърза и лесносмилаема, с полагащата се доза култови лафове и изненадваща логика. Както съм написал в началото, тази липсваща запетайка, която се появява сред книгата, но я няма при служебната информация, дразни адски много, но едва ли обикновения читател, обръгнал на вузевата визия за издаване на Пратчет, ще се притесни от този факт.
P.S. Забавлявах се искрено как пълният с грешки текст за книгата, пратен до книжарниците, е безмозъчно копиран навсякъде и почти в никой сайт не са си направили труд да го пооправят. Поредното доказателство за тъжната реалност на бакалското продаване на книги като всяка друга стока.
