Оригинално заглавие: Sharpe's Trafalgar, 2000.

Преводач: Мария Михайлова

Корица: Живко Петров, мека.

Година на изданието: 2020

Страници: 376

Рейтинг :

Време за четене: 4 минути

Ozone.bg
Ozone.bg

 Продължавам да се изумявам, че толкова хубава поредица още излиза, някак свикнах почти всичко, което харесвам, да не намира достатъчно читатели и скоропостижно да се прекратява – но ето я и „Шарп при Трафалгар“, която гордо, като британски флаг над пленен френски или испански ветроход, следва чудесните „Тигърът на Шарп“, „Триумфът на Шарп“ и „Крепостта на Шарп“, които до една се развиваха на индийска земя в ранните години на кариерата на сър Артър Уелсли.

1903696 В тази част нашият любимец Шарп трябва да напусне субконтинента, което не минава точно гладко, но поредно интересно премеждие му дава ценно запознанство, което и ще предопредели развитието на книгата. Той поема по море към родния бряг, което е описано подробно и не твърде интересно – основното е поредното му любовно завоевание, този път недостъпна благородничка, която също се прибира към метрополията със своя твърде влиятелен съпруг. Любовният триъгълник е в центъра на действието до момента, в който се намесват французите – и след това вече посоката от заглавието е предопределена. Сухоземният герой и виден донжуан се оказва на палубата на един от най-бързите кораби в британския флот, увлечен в опасно преследване на достоен френски враг, а тяхната надпревара ги води неотклонно към една от най-известните морски битки в историята, при която британците сломяват обединените френско-испански сили и завинаги предотвратяват заплахата от Наполеоновата армия за Острова.

 8124177 Битката е описана разточително – появява се, разбира се, и Хорацио Нелсън, – като обширни страници са посветени на тънкостите на плаването в тия времена, на тактиките за морски бой, подробности за мощното въоръжение на плаващите крепости и кървавия хаос, който представляват техните сблъсъци. Трафалгар е една от съкровените легенди за британците и не ме учудва високата оценка на книгата, но за мен тя беше нещо като кръпка между истинските приключения на Шарп – както и казва Корнуел в края, трябва да пренесе своя герой от Индия до Европа, защо пък да не се окаже и в кипящия котел на морското сражение, което предопределя британската доминация за още век напред. Единствено ми е интересно как ще продължи тази любовна история, не изглежда преходна като предишните, и крие достатъчно скандален потенциал в себе си, за да бъде използвана от автора да тормози неговия герой.