След като първи и трети том на „Шедьоври на разказа с неочакван край“ ме впечатлиха силно, бе време да се върна на втория, който някак бях пропуснал, 2017 г. си беше напечена и незнайно как бях изпуснал сборника. А в този има чудесни разкази, които си пасват със студеното предкарантинно време навън.
Започва се с „Черната котка“ от Едгар Алан По, очаквано зловеща творба. Продължава с „Виелица“ от Александър Пушкин и любовни неразбории, а руската тема я довършва Михаил Лермонтов с „Фаталист“, в която един пистолет не гърми навреме, но съдбата си знае работата. „Тайната“ на Ги дьо Мопасан не е сред най-интересните му разкази, но пък „Мълчанието на лейди Ан“ от Хектор Хю Мънроу-Саки подобаващо смразява с края си; другият негов, „Лора“, си играе с темата за прераждането, а третият – „Хрътките на съдбата“, бе много забавен, с подобаващ завършек. С два разказа се отчита Кейт Шопен – „Целувката“ е за дамската пресметливост, а „Почтена жена“ е за тайните на женското сърце.
Също два разказа има на Едит Уортън: „Нощ във Венеция“, феерична творба за измамната карнавална природа на града на гондолите, и „Римска треска“ е посветен на разкриването на стари тайни. Вездесъщият О. Хенри е представен с четири колкото предсказуеми, толкова и красиви разкази – разбирате ли, хем бързо се досещаш как ще завършат, хем искаш това да се случи точно така: „Последният лист“, „Кактусът“, „Реабилитация“ (за мен най-добрият разказ в сборника!) и „Сърца и ръце“. Амброуз Биърс има два: „Присмехулникът“, посветен на Гражданската война, и „Една лятна нощ“, приятно разнообразие по темата с погребания жив човек.
Много смях носи „Сделка с щрауси“ на Хърбърт Уелс, определено много различна творба от тези, които свързваме с името му. Следва и Вирджиния Улф с предсказуемо трагичен разказ: „Завещанието“. Рабиндранат Тагор с „Повереното богатство“ пресъздава жестоко народно вярване от Индия, а Стюарт Едуард Уайт представя каубойска история от другия край на света в „Човекът с двата пищова“.
„Лотарията“ на Шърли Джаксън трябва да бъде отличен, брутален разказ с наистина, поне за мен, неочакван край, а след него като мехлем идва кротката и мила „Среща с любовта“ на Суламит Иш-Кишор. „Човекът, който не попита защо“ на С. С. Форестър обследва възможността да се предвиди бъдещето, а „Безмилостен“ от Уилям де Мил е иронична закачка с поговорката за „който копае гроб другиму…“. „Бдение“ от Норман Спинрад е оригинална заигравка с възможността за безсмъртие, а „Обаждане от отвъдното“ на Уилям Нолън допълва с темата за отвъдния живот с окултна окраска.
За десерт големият Роджър Зелазни тормози един моряк в „И избягах само аз, за да разкажа“, а финалът е за Ричард Матисън с дяволско изкушение в „Копче, копче“.
Сами виждате какви имена е събрал втори том на „Шедьоври на разказа с неочакван край“, още една изключителна и чудесно подредена селекция на колегите от „Пергамент прес“, така се прави – с ум и познаване на материята.
