Нещо не успявам да пиша регулярно това странно лято, изпълнено с толкова много работа. А и успях някак си да прескоча втори том на „Шедьоври на разказа с неочакван край“, след като първи ми хареса много, и забих директно в трети. Но в случая това не е проблем – и в трите селекцията на прекрасни класически – познати и не толкова автори – е направена с вещина и обич, а четенето приятно съвпадна и с още един хубав сборник: „Сънищата на Франкенщайн“, също събрал кратки творби от епохата.
Няма да се разпростирам излишно върху всеки разказ, разбира се, само ще посоча авторите, които са събрани: Робърт Бар задава тон с един много добър разказ за смъртоносната природа на планината, следват Хектор Хю Мънроу-Саки, Марк Твен, няколко на О. Хенри (закъде без него?), Амброуз Биърс, Артър Конан Дойл (хвърлете един поглед на „Отровният пояс“ от него), Г. К. Честъртън, Анатол Франс, Кейт Шопен, Джеймс Оливър Кърууд (“Равнините на Абраам” съм чел от него), Ф. Скот Фицджералд (“Бих умрял за теб и други изгубени истории” е чудесен сборник), Деймън Раниън, Уилям Кейн, Дуйат М. Уайли, Рут Стъри, О. Ф. Луис, Хорнел Харт, Хауърд Бреслин, Юджийн Смит, К. П. Донъл, Реджиналд Барлоу, Джон Ръсел, Винс Палмър, А. М. Бъридж, Лиам О’Флахърти, Едуард Д. Хок, Робърт Хол, Марк Джонсън, Джеймс Съндърланд, Хенри Слесар, Ян С. Томсън, Джон Колиър…
Няма как да не призная, че огромна част от тези имена са ми напълно непознати, но историите на почти всички ми харесаха, подчиняват се на изискването да са с неочакван край, но и показват колко много таланти е имало в онези времена на литературната сцена, макар до нас да са останали единици познати на всички ни имена. Но в такъв тип антологии като „Шедьоври на разказа с неочакван край“ може да се организират хубави бързи срещи 🙂
