Твърде реалистичната антиутопия „Кръгът“ бе първата ми среща с Дейв Егърс, от която останах силно впечатлен – и да си призная, нямам идея защо така и не прочетох „Холограма за краля“, просто я пропуснах някак си, явно през 2017 г. нещо ме е залисало. За сметка на това енигматично именуваната „Шедьовър покъртителен на гений изумителен“ взех скоро след излизането ѝ, като се погрижих да не чета изрично информация за нея, макар формално да бях подочул, че е писана далеч назад, преди двайсетина години, и е реално мемоар на писателя – до степен да е характеризирана като нехудожествена литература, с което обаче няма да се съглася.
Всеки читател бързо ще се ориентира, че тази книга разчупва обичайния романов модел – още от първите „служебни“ страници, където е вмъкнато първото кратко въведение в образа и сексуалността на героя, както и неговата гледна точка към последващите събития. Следват едни обширни въведителни части, които е полезно да се четат и преди, и след прочитането на книгата, защото преди са малко объркващи, а след определено осветляващи – не съветвам да се изпуснат изцяло, защото човек би решил, че чете просто билдунгс роман, а това никак не е вярно. Благодарностите – тази въздосадна част, която у нас не съществува като практика, но на запад е задължителен и лесен за отстраняване при превод, оперативно или не, апендикс, са също превърнати в някакво бегло подобие на равносметка и ориентация на следващото, и точно когато на човек яко му писва да му се обяснява самоиронично и забавному какво ще чете, идва времето на самото четене. И става интересно.
Тези над 500 страници наглед могат да се съберат в изречение – двама родители умират скоро един след друг, децата им трябва да се оправят сами, а Дейв Егърс, точно влязъл в 20-те си години, трябва да поеме грижата за своя седемгодишен брат Тоф, слагайки до голяма степен своя личен живот на пауза. Но и не могат, защото всъщност се случват много повече неща, свързани със създаване на едно списание, опитите на приятел на Егърс да се самоубие – че и по-лошо, да се измъкне от книгата му („Ей така, майната му, тъпако. Тръгвам си. / Какво? / Няма да съм шибана история в тъпата ти книга.“), бдението край леглото на една пострадала тежко колежка, издирването на един портфейл и пространните измисляния на страхотии, които могат да се случат с Тоф във всеки миг, в който не е под опеката на брат си.
Трагедията на смъртта на майка им и баща им, прощаването с тях и опитите да се осмисли тази загуба пронизват цялата книга – Егърс търси своите отговори непрестанно, докато се лута между неразбирането защо е толкова леко прояденото от тумора тяло на майка му и защо е толкова тежка само петкилограмовата урна с праха ѝ, чието дирене отнема години. На места четенето става наистина тежко, защото реално действие няма, особено немалкото страници, отделени на създаване на „уникално“ списание от шепа отрицатели на всичко популярно, които ще се качат на главите си, за да станат популярни, без да се стремят да са такива наистина. А краят идва като удар с чук, защото точно Егърс олекотява своя разказ с трагикомичния инфантилен младежки бунт на него и приятелите му, творците на нищо, когато се връща пак към началото и смъртта на майка си, която виси като гилотина през цялото време. И в крайна сметка се спуска.
За две чудесни книги се сещах, докато четях „Шедьовър покъртителен на гений изумителен“ – „Мостът на Клей“ на Маркъс Зюсак и „Стъкленият замък“ на Джанет Уолс, и двата описват пространно как растат деца без родителска грижа, как съграждат своя свят като една голяма игра, която не може да бъде спечелена, динамиката на отношенията между двама братя, на които се налага да са нещо като баща и син, на отношенията им с „възрастните“, които трябва да бъдат убедени да им съдействат и да разбират необикновената им ситуация. Не мога да кажа, че книгата ми хареса в смисъла, че бих я препрочел, много особена форма е избрал Егърс за самотерапевтичното осмисляне на удара, който съдбата му е нанесла, но мога да разбера стойността ѝ като ръководство за преодоляване на загубата и продължаването напред. Все напред въпреки всичко.