Кафкиански чудесии в “Шейсет разказа” на Дино Будзати

И още един разказовластник, който ще препоръчвам усърдно. Дино Будзати и неговите 60 разказа са удоволствие за много дни наред – последните седмици почти всеки ден прочитам по няколко, но в крайна сметка свършиха. Дали пък да не ги почна отначало?

Сред страниците на Будзати надничат Кафка и неговите странни светогледи (вж.“Процесът”, “Замъкът”, “В наказателната колония”), но в повечето случаи в един далеч по-забавен вид. Будзати умело вмъква чудесии в ежедневието, издебва хората и ги поставя в положение да се лутат сред объркване и невъзможности, използва ги като пешки – на неговата шахматна дъска други фигури няма, надежда за превръщане след достигане на края на полето също не съществува. Напротив, дори една фигура да има самоличност – както в началото на невероятния разказ “Седем етажа” – до края тя се превръща в най-обикновена обречена пешка. Безсилие за разбиране на случващото се, дори да е незначително като една подскачаща нагоре по стълбите капка. Или кой точно чака навън войника, върнал се от бой. Или колко е лесно да убиеш един змей, вярваш или не в него.

Препоръчвам най-вече разкази номер 11, 12, 15, 20, 22, 31, 35, 38, 40, 44, 53, 54, 56, 58, 60. Ок, май няма да мина само с бегъл преглед на бележките ми 🙂

Имаме една детска игра, превърнала се в прекалена реалност за възрастен мъж – наистина прекалена; юмрук в небето и края на света според типичния вкус на религиозните; куче с месиански ореол, говорило си с бог; мишки-господари, напомнящи за един зловещ разказ на Кинг; военен парад с неочаквани (или очаквани?) последици; чудовищен изблик на ксенофобия, плашещо реален; една приближаваща Луна и последиците за семейна драма; влак с няколкогодишно закъснение; кой от кой е по-велик – богаташа, героя, мъдреца; чума, плъзнала по колите, а пламтящи клади издигат се навсякъде; и, разбира се, последният разказ – “Броненосецът Смърт” – който не мога да не отбележа изрично заради изключителната си аура на мистичност, която по незнайни причини винаги витае около технологичните достижения на Третия Райх.

Заради такива книги “Колибри” са едно от любимите ми издателства, определено – оформлението на корицата също е на високо ниво с този присмехулно надничащ череп в каляската на фона на призрачни скали-замък. Разбира се, би ми се искало да има и вариант с твърди корици, но в сегашното състояние на пазара няма смисъл от придирчивост, важното е, че успяваме да се докоснем до наистина страхотна европейска проза.