Ако една врата полуотворена оставиш ти, не след дълго ще чуеш някой да шепти.
Има чудовища, които дори заловени и зад решетките, продължават с десетилетия да намират начин да влудяват хората, които са засегнали. Такъв е Шепнещия мъж, който преди двадесет години е отвличал и убивал деца, а в крайна сметка един полицай е успял да го спре. Но през всичките тези години последното тяло не е намерено, а нещо в доказателствата го гложди – сякаш чудовището е имал помощник. Но след като Шепнещия си е признал всичко, няма как разследването да продължи.
В настоящето един мъж страда от смазващата загуба на обичаната си съпруга. Търси нов дом за сина си и възможност да започне отново. Открива къща, която получава одобрението на детето, купува я и се мести там с надеждата неговите странности – сред които въображаемо момиче, което е единственият му приятел, – да изчезнат. Но животът му е подготвил още чудовищни изпитания. Защото наскоро едно дете от близкото училище е било отвлечено в зловещо повторение на събитията отпреди 20 години – и кошмарът май се е завърнал.
Полицаят получава една крайно нежелана възможност да започне отново да се рови в миналото. Да се види отново с Шепнещия мъж, да го предизвика да признае отдавна отписаната от всички тайна за участта на последното отвлечено дете. Скоро пътищата му ще се пресекат пряко с новодошлите в града баща и син, а след това и върху тях ще се стовари ужасът. Защото всички тайни, дори заровените дълбоко, крещят безмълвно към небето – и някой може да ги чуе. Някой с невинно сърце и голяма болка в него.
По принцип посегнах към „Шепнещия мъж“ на Алекс Норт като към поредния трилър, който да ми донесе почивка и забавление. Но някъде към средата започнах да се досещам, че това е и социален роман за отношенията между бащите и синовете. Норт умело вплита много по-дълбока тема сред иначе типичната кръвожадна тематика за серийни убийци, и прокарва три различни разлома. Как действията на бащите влияят на синовете, дали не програмират бъдещето им в някаква степен? Какво би направил един син, за да не види никога баща си – или друг, за да види отново своя? Дали измислената реалност може да подмени действителността – и дали скритите дълбоко травми не програмират нов цикъл на насилие, който рано или късно избухва? Много въпроси, които намират отговори, които не са универсални, но са показателни за крехкостта на човешката психика – и че децата трябва да бъдат пазени дори от най-близките им понякога.
От същия жанр
