Напълнило се е с разни наивни ученички, дето се влюбват в Тъмни. Мразя ги всички тези човешки глупости, култа към вампирите и останалото зло! Първо шегички, шушу-мушу, „Драко Малфой е душичка“, „Едуард е красавец“, и после започват да душат котета в мазетата и да четат молитви отзад напред…
Преди три години написах една глупост и е редно да се извиня. В ревюто ми за „Нов патрул“ се изцепих, че не е лошо Сергей Лукяненко да остави малко Городецки на мира, защото леко писва от него. Тогава Мила Ташева ме сряза, доста основателно, че ако съм изгълтал поредицата за нула време и е нормално да ми дойде в повече, то феновете са я чакали тая книга с години, без дори да знаят дали ще я има. И беше права. Ето, не знаех, че ще излиза „Шести патрул“, и тръпката на очакването до зачитането бе осезаема… и след като отново се потопих в новия кръг от приключения на Городецки и близките му, осъзнах колко е хубаво, че има още от тях.
За разлика от предишните, Лукяненко този път не разказва две привидно отделни истории, които сетне се вливат в третата, същинската, където става голямата тепаница. Тук романът е абсолютно линеен и се започва само с една кратка сценка, в която момиче е нападнато от вампир на улицата (в целата книга авторът си прави гаргара с модните тийн книги, в които свръхестествени същества биват сексуализирани), а сетне си поема към същинските събития, които, обичайно, заплашват целия свят. Този път Лукяненко ни запознава с йерархията вън от Патрулите – при вампирите и вещиците основно, след като се оказва, че изчезналият отдавна Шести патрул е единствената надежда за човечеството. Зловещо пророчество прокънтява над магическия свят, а ново непонятно създание сее смърт около себе си, без да може да бъде спряно. Городецки разбира, че на прицел е не само той, но и жена му и детето му – и освирепява, започва да се мята като муха в паякова мрежа, за да ги спаси.
„Шести патрул“ продължава да доразвива вселената на Лукяненко, вадейки нови и нови интересни посоки, връщайки някои стари герои, доразкривайки миналото и някои факти, останали удобно скрити. Вече отдавна, още от трета-четвърта част, природата на Патрулите се смесва все повече и повече, далеч отвъд баналното деление на добри и лоши. Тук Дневният и Нощният патрул трябва да работят заедно и противоборството между тях на практика липсва. Семейството е на преден план, Городецки е помъдрял, но и все така готов да се жертва в името на спасението на света. Такъв си е той, магьосникът от Нощния патрул, Светлият.
Но най-важното за мен бе, че имах още една възможност да се върна сред свят, който обичам. Шеста поред книга не ме разочарова, колко автори могат да постигнат това?
Добро ревю на книгата има в „Tanstaafl“, но колегата е избрал да издаде малко важни неща, нещо, което аз избягвам, така че на ваша си отговорност 🙂
