Отчитам като проблем, че често между прочита и писането на ревю при книгите, по които работя, понякога минават седмици и дори месеци, и ми е трудно да предам чистото впечатление, което са ми направили, както се случва с всички останали, които чета за удоволствие. Но „Шестият пръст“ на Деляна Манева четох даже три пъти, и сега нарочно издирих статуса, който пуснах при последното четене, защото това бе емоция, която исках да споделя на мига – при все че още нямах право да споделям нито името на книгата, нито на автора:
„Чета изключителен дебютен роман, който ще обявим другата седмица. Авторът изчака поне година за излизането му, за което сега съжалявам, защото чета книгата за трети път, вече финално, и все по-хубава я намирам.История за корени, за бягството навън и за вечното връщане у дома. За бащите и за пъпната връв, която не може да се среже никога изцяло.Кратка, ритмична, осмислена и отлежала история, която обаче възвестява нов талант, който ще блести и с други книги, сигурен съм.Ей затова тая работа си струва всичко.“
И наистина е точно така, заради този тип открития си заслужава. Още повече че около този роман в офиса витаеше мистерия в продължение на няколко седмици – бяхме получили ръкопис от младеж с не-съвсем-българско име, който държеше да запази анонимността си, а романът бе толкова добър, че се зачудихме дали не е от някой доказан писател, който иска да се пробва в различна посока. Но истината се оказа още по-хубава – познавахме Деляна Манева и изпитвам уважение към нейното изначално желание да гледаме книгата сама по себе си, а не през призмата на кой е нейният автор. И най-сетне излезе, след наистина дълго изчакване покрай всичките карантини и затваряния на книжарници.
Историята наглед е проста и ясна – 16-годишният Павел се прибира към България за кратко, след като целия си съзнателен живот е прекарал в Германия. С него е вторият мъж на майка му, Хайнрих, който иска да го осинови официално, а за тази цел баща му трябва да подпише документи за отказ от родителски права. Мисията им е наглед проста, но скоро и двамата ще се окажат в небрано лозе. Павел, защото животът на баща му се оказва много различен от очакваното, а Хайнрих, защото попада в реалност, която не само го шокира, но и го принуждава да преосмисли своето собствено минало. А пътьом се появява и едно красиво и счупено по свой начин момиче, което ще накара младото германче да се превърне в чист българин, какъвто е по кръв. И вече нищо не е просто, нищо не е ясно.