Жанр: Драма, Хумор

Издателство:

Автор: Деляна Манева

Корица: Дамян Дамянов, мека.

Година на изданието: март 2021 г.

Страници: 192

Рейтинг :

Време за четене: 4 минути

Ozone.bg
Ozone.bg

Отчитам като проблем, че често между прочита и писането на ревю при книгите, по които работя, понякога минават седмици и дори месеци, и ми е трудно да предам чистото впечатление, което са ми направили, както се случва с всички останали, които чета за удоволствие. Но „Шестият пръст“ на Деляна Манева четох даже три пъти, и сега нарочно издирих статуса, който пуснах при последното четене, защото това бе емоция, която исках да споделя на мига – при все че още нямах право да споделям нито името на книгата, нито на автора:

„Чета изключителен дебютен роман, който ще обявим другата седмица. Авторът изчака поне година за излизането му, за което сега съжалявам, защото чета книгата за трети път, вече финално, и все по-хубава я намирам.
История за корени, за бягството навън и за вечното връщане у дома. За бащите и за пъпната връв, която не може да се среже никога изцяло.
Кратка, ритмична, осмислена и отлежала история, която обаче възвестява нов талант, който ще блести и с други книги, сигурен съм.
Ей затова тая работа си струва всичко.“

  И наистина е точно така, заради този тип открития си заслужава. Още повече че около този роман в офиса витаеше мистерия в продължение на няколко седмици – бяхме получили ръкопис от младеж с не-съвсем-българско име, който държеше да запази анонимността си, а романът бе толкова добър, че се зачудихме дали не е от някой доказан писател, който иска да се пробва в различна посока. Но истината се оказа още по-хубава – познавахме Деляна Манева и изпитвам уважение към нейното изначално желание да гледаме книгата сама по себе си, а не през призмата на кой е нейният автор. И най-сетне излезе, след наистина дълго изчакване покрай всичките карантини и затваряния на книжарници.

   Историята наглед е проста и ясна – 16-годишният Павел се прибира към България за кратко, след като целия си съзнателен живот е прекарал в Германия. С него е вторият мъж на майка му, Хайнрих, който иска да го осинови официално, а за тази цел баща му трябва да подпише документи за отказ от родителски права. Мисията им е наглед проста, но скоро и двамата ще се окажат в небрано лозе. Павел, защото животът на баща му се оказва много различен от очакваното, а Хайнрих, защото попада в реалност, която не само го шокира, но и го принуждава да преосмисли своето собствено минало. А пътьом се появява и едно красиво и счупено по свой начин момиче, което ще накара младото германче да се превърне в чист българин, какъвто е по кръв. И вече нищо не е просто, нищо не е ясно.

   Драматична трагикомедия за бащите и синовете, за сблъсъка между немската методичност и балканската емоционалност, за начина, по който българите гледаме към онези навън и как гледаме към самите себе си – „Шестият пръст“ е впечатляващ, зрял и забавен за четене дебют, а Манева показва как се пише непресторено, прямо и както казва Радослав Парушев на задната корица, „постпънкарско“, хареса ми това. Силно вярвам, че литературата у нас трябва да избяга от нарцистичното пъповзиране и преследване на всемирни заключения – и този роман е стъпка в правилната посока. И вярвам, че Деляна ще продължи в тоя дух.