Честно казано, не подозирах, че „Шибуми“ на Треванян има тираж – а си мислех за нея още откакто прочетох “Инцидентът в Туенти-Майл”, която бе истинско уестърн-удоволствие. И каква бе изненадата ми, когато във видинската книжарница „Приятели“ я видях на един рафт – веднага я грабнах, платих бързешката и отидох на една пейка на Дунава да си я чета. Сюжетът събуди в мен отдавна забравен спомен – за поредицата „Нинджа“ на Ерик Лустбадер; не че помня нещо определено, двайсетина години са минали, но пак имаше обучен в източни бойни изкуства, който се бори с лошите.
Човек говори за любов и други баналности на френски; обсъжда трагедии и други нещастия на руски; върши работа на немски; и се обръща към слугите на английски… Тъй като единствените му приятели бяха децата на прислугата, китайският също стана люлчин език за Николай. Той придоби навика да мисли на този език, защото най-големият ужас, който изпитваше като дете, беше, че майка му може да чете мислите му – а тя изобщо не знаеше китайски.
„Шибуми“ има изчистен и познат сюжет – обучен в източни изкуства наемен убиец, който може да се справи с агентурите на няколко държави едновременно, докато изпълнява мисии по целия свят, в които убива опасни терористи. Треванян движи на две скорости историята. В едната е детството и младостта на Николай Хел, които преминават в Китай и Япония, сред пъстро общество и мъдри наставници, където освен съвършени умения в убиването усвоява и се пристрастява към играта Го. Около нея се върти обичайната за този тип романи подплата с източна духовност, която задължително превъзхожда западния материализъм отвсякъде. Втората линия е в наши дни, когато акция на специалните служби на едно летище се превръща в кървава баня, а единствената оцеляла успява да се добере до замъка на Николай, вече оттеглил се от играта, в баските земи. Там тя моли за помощта му, а нейните врагове му отправят ясно предупреждение какво ще се случи, ако се намеси. Но правят грешката да го засегнат лично. И кървава баня започва.
Треванян не се главоболи много със създаването на могъщ враг – събирателно на почти всички капиталистически сили на света е Компанията, която притежава всичко и всички, знае всичко за всички (а за роман, писан преди 50 години, когато не е имало социални мрежи, това си е голяма работа), но пък нейните изпълнители, обикновено ЦРУ, са винаги толкова некомпетентни, че провалят диаболичните планове за глобална доминация. И там се намесва Николай Хел, който може да убие човек с всичко под ръка – и го прави без угризения, ако жертвата си е заслужила смъртта. И който посяга на нещо негово, си плаща скъпо.
„Шибуми“ на Треванян е чудесно написана книга, чете се с лекота, но петдесет години след излизането си е копирана толкова пъти, че дори ако по своето време е била откровение, сега е просто забавна, но банална.
От същия автор
От същия жанр
