Ето и още един хубав текст за една вкусна книга от Nezzo от блога Vrai:
“Ще започна от там, че обожавам Джони Деп. Повечето от вас най-вероятно са го гледали във филма по книгата. Както винаги, има вярно в твърдението, че книгата е по-добра от филма, тук обаче е малко трудно да се прецени. И двете са добри по себе си, а и толкова различни, че спокойно могат да се приемат за две напълно различни истории под общо заглавие.
Заредете се с търпение, ако искате да четете “Шоколад” на Джоан Харис, тя е объркваща само в началото, но през останалото време е топла, с наситен аромат на всякакви шоколадови сладости, също и аромат на свобода. Тази книга оставя усещането, че всеки трябва да бъде свободен. Въпреки че всеки бяга от злото, всеки трябва да бъде истински, а не скрит зад вярата, или чуждите думи, или етикета.
Има парченца-места, където ще откриете именно себе си – зад рафтовете с горещ шоколад, торти, карамел и всякаки френски вкусотии, за половината от които дори няма да сте чували. Дори зад лицата, позоваващи се на вярата в един свещенник, Рейно. Зад циганите по реката и екзотичният Рижия, някъде там ще откриете и себе си. И зад вещерските лъжи и усещания за чуждите мисли и намерения, зад четенето на хорският страх, неприязън и грубост.
Думите на места са толкова плътни, толкова топли и със същинският вкус на шоколад, че ще пребягват през ума ви докато се опитвате да се освободите от желанието да скочите и да си намерите нещо сладко за ядене. Така, че драги, седнете удобно, напълнете шепи с всякакви шоколадови сладости и четете. Четете докато всичко в главата ви не падне в плен на истинското удоволствие от една история гледана през две гледни точки – сладката и трапчивата. Тази на Рейно, и тази на Виан.
Ще си позволя да ви цитирам малко от книгата, направило ми изключително впечатление
„Мястото е променено, във въздуха се носят смущаващи миризми на сладкиши и подправки. Наложих си да не поглеждам към отрупаните с лакомства рафтове: кутии, панделки, купи в пастелни цветове, захаросани бадеми, натрупани на златисто-сребърни купчини, захарни виолетки и шоколадови розички. Помещението много ми прилича на будоар, има едно интимно излъчване, ухае на роза и ванилия. Като стаята на майка, на приглушената светлина всичко лъщи в креп, метал и шлифовано стъкло, редиците шишенца и стъкленички на тоалетката й са армия от джинове, които очакват да бъдат освободени. В подобно изобилие на сладости се крие нещо дълбоко нездравословно. Обещание, наполовина изпълнено, за забраненото. Старая се да не гледам, да не дишам.”
От същия автор
От същите жанрове
