Нямам идея как пропуснах „Шоу на ужаса“ на Стивън Кинг и Джордж Ромеро при излизането ѝ през миналото лято, но се присетих за нея чак когато седнах да пиша книговодителя и прерових всичко излязло у нас от пролетния базар насам. Скоростно поправих този пропуск, защото колко често двама иконични страхотворци сплотяват усилия? Хич не ми пукаше, че книгата е по-възрастна от мен – малко по малко знакови пропуски биват запълнени, дори имам вътрешна информация, че още един мащабен пропуск (около 1000 страници) се пече, но ще оставя на издателството да прецени кога и как да го обяви.
Разбира се, не съм гледал филма на Ромеро, нямам и намерение, слаби са ми нервите за този жанр. Но във вид на зловещ комикс – уха, дайте го насам. Пет истории на ужаса, които дълбаят из човешката психика, вадят тиняви кошмари от подсъзнанието и в крайна сметка обличат плът на неподозирани страхове.
„Денят на бащата“ начева забавлението. Една тайна от миналото ще излезе наяве и ще сграбчи настоящето, искайки своята торта по случай празника. „Самотната смърт на Джорди Верил“ отвежда към усамотена къща, в близост до която нещо пада от небето – и да го докоснеш съвсем не е най-добрата идея на света. „Сандъкът“ съдържа отдавна затворено зло, което трябва да си остане там, но… това е пожелание, което няма да се сбъдне. „Нещо, което да те поддържа жив“ е мрачна история за отмъщение, което води само до същото блюдо, сервирано студено. И накрая, за десерт, „Те пъплят по теб“, което, както може да се досетите, е свързано с пъплещи навсякъде – и никъде – гадини.
Кинг и Ромеро свирят на сигурни струни, на заложени дълбоко в нас страхове, които работят безотказно под хилядолетията цивилизована черупка – защото са милионолетни древни. Тук са ужасът от гробищата и това под тях, тук са заплахите от небето и от тъмните кътчета, откъдето може да дойде всякакво зло, тук са удавянето и насекомите, които са били тук преди и ще останат след нас. И може би са в нас…
„Шоу на ужаса“ се отличава с рязък рисунък, прямота на емоциите, безмилостност на сюжетите и изобщо е точно това, което може да очакване от колаборация като Кинг и Ромеро. И обърнете внимание на плакатите на стената зад момчето 🙂
От същите жанрове
