Напълно разбирам, че е модно да се правят горестни книги, които да дават своя дан в оплакването на хала на българина и затриването на неговата самобитност в глобалния технологичен казан. Ама не ща. Не ми е интересно, защото отвъд взирането в самобитния ни пъп има цял океан от универсална човечност и вселена от онова, което споделяме най-лесно и леко – смеха. Любомир Николов е от писателите, които остават вън от светлината на прожекторите по непонятни ми причини – може би най-вече защото не ги търси, не пише сърцераздирателни статии-есета за тоя и оня сайт и не работи за създаване на някакъв илюзорен мит около себе си. Нито си е пуснал брада. Последното определено е проблемно – какъв писател е без брада? Ами ей такъв, талантлив.
За първи път се срещнах с него със „Слънчев бряг – код жълто“, която бе далеч по-сериозна от корицата си. И с това ме спечели. Последва и „Натюрморт с мъже“, чиято пък корица ми идва да отстрелям като ловеца на нея, но нейсе. В този сборник видях щедростта на Любо – неговите фантазия и талант му позволяват да прави по един стандартен за български автор сборник на всеки три месеца; и пак всеки от тях ще е чудесен. Но той не го прави, а дава много, твърде много между само две корици, именно защото не е от тези, които сядат и смятат колко написано стига за издаване – и бързат урболешката към печатницата. Обратното – пише и пише, създава своите кратки, наситени светове, пък като дойде време за издаване, има материал бол.
И стигнах до „Щастливите хора“. За първи път имах удоволствието да работя пряко с Любо, мое изрично желание бе да направим този сборник именно през есента към празниците, във времето, когато неговата проза е най-нужна – в прехода от меланхолията към мраза. Обикновено като получа материал за сборник, отсявам. Тук не пожелах да махна дори един разказ. Едно на ръка, защото количествено не бяха прекомерно много – няма и 200 страници общо, но по-важно – не исках да махам нищо. Добри са, много добри – за мен Любомир Николов е българският Джани Родари и не отстъпвам и на йота от това си мнение. Умее с две изречения да въвежда в разказ, да гради абсурдна, забавна реалност, но по-важното, умее да завършва историите си така, че читателят да зяпва или да се усмихва щастливо. Затова и „Щастливите хора“ – не толкова заради героите, колкото заради читателите. Този сборник е щастиеносец.
Какво ще откриете сред страниците? Ами… доста неща. Кон, от чието ухо се лее класическа музика. Антрополог, който не преценява добре аудиторията си. Остров, който подлежи на инвентаризация до последното камъче, за да остане съвършен. Смели спасители, които се превръщат в малодушни грабители. Дете, което мечтае да полети – и успява. Един нашенец, изпратен да воюва с щрауси, и произтичащата от това трагедия. Парашутист, който никога не се приземява там, където трябва. Раждането на Наполеон от несръчността на един месар (сериозно, гениално-налудничав разказ, който ми напомни на чудесиите в „Шейсет разказа“ от Дино Будзати, също изключителен сборник!). Превръщането на един офис в ловно поле. Момиченце, обладано от дух, и медийната истерия, която го излекува. Зъболекарско-годежно приключение. Спортен сблъсък, който се превръща в приятелство – и нещо повече. Мозъци под наем за всяка нужда. Представление, което включва и публиката, и се пренася сред нея. Два пожара и упоритото желание на огнеборците да погасят любовта. Лековитата вода, която погубва едно село… и още, и още.
Сами виждате – размахът на Любо е огромен. Той лавира ловко между житейските драми, световните неволи, исторически шеги, популярни теми… на прицел на неговия хумор е всичко човешко, което не ни е чуждо, всичко ангелско, което изопачаваме, всичко дяволско, с което се заиграваме. „Щастливите хора“ е сборник от истории, които се помнят и които са за четене и препрочитане. Не казвам, че са за стопляне през зимата, но могат да го направят. Не казвам и че са за разхлаждане през лятото, но определено ще свършат и тази работа. Целогодошно удоволствие е този сборник. Само за намръщеняци не е. Те са неспасяемо нещастливи. И нищо повече не им трябва, това си е удобен начин на живот в незабавния свят вън от кориците.
От същия автор
От същите жанрове
