Мисля, че за всеки фен на Реверте ще е изкусително да погледне на Руи Диас като една по-ранна версия на капитан Алатристе, има определено сходства в моралния облик и воинските качества на двамината герои на автора. Да, говорим за герой на Реверте, не за историческа личност, макар че около Родриго Диас де Бивар има достатъчно информация, но легендите са повече – и поздравявам издателството за решението книгата да започва с кратък исторически очерк от проф. Петър Моллов, определено полезен е за контекста на събитията в романа. И все пак самият автор още в началото пише следното: „В испанската наративна традиция съществуват множество Руи Диас. Този е моят“. И ми допада този негов мълчалив воин.
Средновековието не е черно и бяло, макар често да се гледа така към него – вековна и неумолима борба на кръста срещу полумесеца, а що се отнася до западния край на Европа, величава Реконкиста и бавно, но славно отвоюване на територия от маврите. Реверте с присъщото си майсторство е сглобил приключенски роман от един кратък отрязък от живота на прочутия рицар, в който той е изпратен в изгнание от ревнивия си сюзерен, но славата му е достатъчна, за да се събере около него прилична дружина калени воини и жадни за слава младоци, за които трябва да се намери хляб и плата. За Диас и тези около него единственият занаят е войната – и макар да предпочитат да проливат кръвта на иноверците, нищо не им пречи и да им предоставят услугите си срещу добра сума. Точно и това се случва – и следват шеметни събития, в които и от двете страни на фронта са смесени коалиции от християни и мюсюлмани, които се отдават на изконното си занимание: да се колят едни други в името на разните му там дребни, но амбициозни владетели, а едновременно и в името на боговете си.
„Сиди“ може да се гледа като каноничен приключенски роман за прочут военачалник, който има всички положителни качества – и печели възхищението дори на враговете си, а когато някой го обиди, прави нужното, за да си отмъсти. Човек, който умее да се моли и с християните, и с мюсюлманите, който се бие за този, който му плаща, но все пак запазва лоялността си към своя владетел, дори той да го е предал и прокудил. И както и посочих в началото, видях преки паралели между образите на Диас и Алатристе, не знам дали е нарочно, и двамата са щедро и прещедро надарени с достойнства. Човек би си помислил, че ако дадяха картбланш на Диас, собственоръчно би изринал мюсюлманите от християнската земя. А сетне би отвоювал Йерусалим 🙂
