Сега, не му е лесно на Жозе Родригеш душ Сантуш – все пак стъпва на територията на книги като „Слепоглед“ на Питър Уотс, „Битие“ на Дейвид Брин, „Контакт“ на Карл Сейгън и още, и още. Също така първата ми среща с неговия герой Томаш Нороня във „Ватиканът“ не ме впечатли особено, навярно и защото беше осмата книга за този герой. Настоящата, „Сигнал за живот“, е деветата и сигурно нямаше да посегна към нея, ако действието неочаквано за мен не отиваше в Космоса – където вездесъщият криптолог трябва да участва в първата среща с извънземен разум. При това по пряка препоръка не на кого да е, а на папата. И въпреки че обрисува героя си като агностик, самият Сантуш, за съжаление, държи да се хареса излишно много на първичната си преобладаващо католическа аудитория в Португалия. И както написах в един статус, по-рано дъгата беше достатъчно „доказателство“ за Бога, сега поради напредъка на науката се налага той да бъде „откриван“ на квантово ниво, преди Големия взрив или извън пределите на обзоримата Вселена.
Завръзката си я бива. Към Земята се приближава нещо, от което се излъчва постоянен сигнал, съвпадащ с друг, дошъл преди няколко десетилетия от далечна звезда. От програмата SETI го засичат и алармират световните лидери, които започват спешна подготовка на мисия, която да осъществи контакт с предполагаемите извънземни. Веднага настъпва и очаквано разцепление, след като руснаците настояват чуждото тяло да бъде унищожено като предпазна мярка – и след като това не е прието, решават да изпратят своя отделна мисия. Това променя параметрите на всичко, което е планирано досега, и Томаш Нороня и останалите от подбрания внимателно екипаж трябва бързо да приемат промяната на реалностите. Подложени са на смазващи тренировки за предизвикателството, което представлява пътуването в Космоса.
И ако всичко друго трябва да се свърши за броени дни, точно както във „Ватиканът“ Сантуш отделя неправдоподобно много време за пространни разговори между героите, които са всъщност авторски монолози на философски, религиозни и космологични теми. Още по-лошо, държи да открива бог навсякъде, където още царува незнание, и да вменява на невярващите и учените някаква агресивна позиция, която просто си изсмуква от пръстите. Точно поради тази причина и книгата буксува в по-голямата си част, макар все пак да е вложил достатъчно интересни факти от досегашното търсене на извънземен разум и теориите, свързани с него.
Ако отминем това, след изстрелването на мисията нещата все пак се забързват. „Фидес“, както е наречен чуждият обект, се оказва изненада, а това, което ги чака там, също беше интересен обрат, който раздвижи ударно сюжета и избегна някои от възможностите за банално решение на ситуацията с руснаците. За съжаление, точно както един нашенски религиозен писател в първия от романите си, Сантуш решава да спаси героя си от изкушение по крайно гаден начин, но човек свиква вече с тая логика малко или много – мъжете трябва да останат верни на убежденията си, а жените ще страдат, защото са застрашили невинността им, видиш ли. Но не ми се задълбава в това, честно казано.
„Сигнал за живот“ има добра идея, но в изпълнението Сантуш просто се издънва заради желанието си да натрапва изначално решени убеждения. Между другото, често срещан грях на авторите и у нас е това – да затрупат действието със собствените си разсъждения, които само бегло са вменени на героите и всъщност не движат сюжета или развиват идеята на книгата. Като контрапункт може да се посочи именно споменатата по-горе „Контакт“ на Сейгън, която търси помирение между ума и душата.