Лесно мога да кажа, че това е най-забавната научна книга след „Пътеводител на галактическия стопаджия“ на Адамс 🙂 И докато гледате недоумяващо, ще допълня – „Сигурно се шегувате, г-н Файнман“ е още едно легендарно четиво, което най-сетне имаме на български, подобно на „Бледа синя точица“ и „Дракони в райската градина“ на Карл Сейгън. Ако не сте чували за Ричард Файнман, логично е да сте озадачени. Затова ще опитам да резюмирам с две думи: в тази книга Нобелов лауреат описва забавната страна на живота си, всичките си странни хрумки, шеги, внезапни увлечения, обсебващи страсти (касоразбивачество, изобразително изкуство, музика, красиви жени), хитроумните начини, по които е заблуждавал околните, че има паранормални сили… „Сигурно се шегувате, г-н Файнман“ е книга за гъвкавостта на човешкия ум, за възможностите му да се развива в какви ли не посоки, да попива информация отвсякъде – и с това да става по-добър, по-разбиращ, по-умеещ. Ако мислите, че учените са сухари, тази книга ще ви шокира, ако подозирате, че под рошавите коси и трескавия поглед има мисли само за наука, силно ще се изненадате.
Представете си ум, който едновременно работи по дешифрирането на йероглифите на маите и по проекта „Манхатън“ (по време на който и усърдно се занимава с професионално касоразбивачество, цяла пространна глава е отделена на усилията му в тази посока). Науката в книгата е малко, твърде малко, Файнман дори почти не говори по темата, която му носи Нобелова награда – теорията на квантовата електродинамика, но за сметка на това ще прочетете много истории от барове, в които с различен успех използва разнообразни тактики за сваляне на мадами, а и се запознава със страхотни скици (не се минава и без бой).
Кариерата на Файнман зависи дори от климата – той се мести в Калтех от Корнел не само заради хубавото време, но и за да преподава, изрично се спира над този момент. Според него преподаването на студенти дава възможност на учения не само да осмисли от нов ъгъл факти, които смята за банални, но и да се сблъска с живи, непредубедени умове, които да го провокират да се развива. Смях се с глас, когато ученият с много самоирония описва един от първите си семинари, на които негов колега кани големия астроном Хенри Норис Ръсел, математикът Джон фон Нойман, швейцарският физик Паули и… Айнщайн.
Книгата не може да бъде описана – с всяка страница, с всяка глава има по нова чудесия, нова хрумка, ново залитане в напълно неочаквана посока. Файнман отделя много време на внезапно възникналата си страст по изобразителното изкуство, дори поставя изложба, рисува по поръчка, печели пари, интересува се силно от навиването на красиви жени да му позират голи – нищо човешко не е чуждо на този неподражаем гений. А музиката – свиренето на барабани „бонго“, дори влизането в полупрофесионалната област с един балетен състав…
Ще споделя само един цитат – от писмо, което Файнман връща на университета в Чикаго, след като са му предложили изумителна сума:
След като видях заплатата, реших, че трябва да откажа. Причината, поради която отказвам подобна заплата, е, че с такава заплата ще мога да направя това, което винаги съм искал – ще си взема любовница, ще ѝ наема апартамент, ще ѝ купувам красиви неща… Това, което винаги съм искал да направя, е лошо за мен, затова реших, че не мога да приема вашето предложение.
Въпреки всички шеги, Файнман отделя сериозно внимание на научните проблеми на времето си, които далеч не са се развили в положителна посока – общественото неразбиране защо науката е най-ценното нещо, което човечеството е изобретило, представянето ѝ в общественото пространство, изцяло погрешният начин на преподаване от гимназиите до университетите. Ученият посочва как публично е критикувал начина на учене в Бразилия, където преподава по лично желание няколко пъти, но и отделя доста внимание на гимназиалните учебници на точни науки в САЩ, които според него са пълен провал.
Направи ми впечатление, че най-малко внимание в книгата Файнман отделя на личния си живот и няколкото си брака. Доста неемоционално той описва смъртта на първата си жена, докато работи трескаво по проекта за атомната бомба, както и как му идва лошата идея да се ожени за жена, която много харесва, но характерите им са твърде противоречиви. Понякога ми идваха малко самохвални част от историите му, но начесто ученият самоиронизираше своята гениалност, като посочваше как в напечени ситуации е нямал и идея какво трябва да се прави, но проблясък на интуиция го спасява неведнъж.
Вижте тази книга. Ще се посмеете, ще научите различни хитрости, ще се докоснете до безподобен ум и до човек, който е живял по-живо и интересно от почти всички други жители на тая планета.
От същия автор
От същите жанрове
