Оригинално заглавие: The Power of Myth, 1988.

Преводач: Иглика Василева

Корица: Дамян Дамянов, твърда.

Година на изданието: ноември 2019 г.

Страници: 368

Рейтинг :

Време за четене: 15 минути

И раят, и адът са в нас, и всички богове са също вътре в нас. Това е голямото послание на индийските упанишади от IX в. пр. Хр. Ние носим в себе си всички богове, всички небеса, всички светове. Те представляват уголемени съновидения, а съновиденията са проявления в образ на енергиите в нашето тяло, които са в конфликт. Това представлява митът. Митът е проявление на енергиите на различните органи в нашето тяло, които са в конфликт помежду си, под формата на символичен или метафоричен образ. 

  Ozone.bg Миналата година ще остане в мен основно с две книги – мащабната „Под различни небеса“ на Норман Дейвис и това ново издание на „Силата на мита“ на Джоузеф Камбъл. И на двете отделих огромно внимание, в пъти повече от това за ред други, по-лесни за издаване , и изпитвам истинска гордост, че имам малка заслуга за излизането им – далеч по-голяма е на всички други, които бяха част от процеса. И сега ми се иска да ви разкажа малко повече за шедьовъра на Камбъл – защото това е от малкото достъпни за всички книги за митовете в древността и в наши дни, макар е далеч да нямам претенцията, че мога да обговоря тази книга така, както заслужава. Много обичам да правя нови достойни издания на важни заглавия, защото не се случва толкова често да са били издадени по най-добрия възможен начин. Това се отнасяше и до книгата на Камбъл, която досега не бе излизала с всичките си илюстрации, макар че безспорно преводът беше перфектен и почти нямаше работа по него. След това беше до въпрос на яснота какво точно искаме – качествена хартия и шита твърда корица, нарисувана от Дамян Дамянов, която може да издържи на много препрочитания и да стои с десетилетия на почетно място в библиотеката, разбира се.

Хората казват, че единственото, което търсим всички ние, е смисълът на живота. Не смятам, че точно това търсим. Мисля, че по-скоро търсим да преживеем живота така, че нашето преживяване в чисто физически план да отекне в най-съкровената ни духовна същност, за да усетим екстаза на съществуването. В крайна сметка за това става дума и ето защо се нуждаем от тези ключове – за да разгадаем какво носим в себе си.

  35519 „Силата на мита“ е един разговор – нека не забравяме, че в голяма част от човешката история това е бил начинът за предаване на информация, без значение дали става въпрос за приказки, митове, знания. Джоузеф Камбъл и журналистът Бил Мойърс са седнали и разговарят за вечното в човека – по начин, който убедително рисува уробороса, който Дамян избра за символ на корицата: обединение между древност и съвременност, защото те живеят в нас и няма начало и няма край нито на едното, нито на другото, те са едно цяло. Енциклопедичната ерудиция на Камбул е изворът на знанията, но много важни са и насоките на Мойърс, който удържа течението в едно равномерно русло, в което човек не се дави, а напротив, плува с удоволствие. Защото по тези страници среща си дават Утнапищим, който далеч предхожда Ной, и Дарт Вейдър, проявление на стари митологични архетипи – митовете нямат давност, те са били, те са и те ще бъдат, и само нашето разбиране или неразбиране за тях предопределя дали ще ни помагат или пречат. Двамата дават прекрасно обяснение на съвременната култура, като просто показват как тя повтаря вековни и дори хилядолетни модели, просто в нас са заложени шаблони, които сме обречени да повтаряме пак и пак по един и същ начин, но въпросът е те да допринасят за човешкото развитие, а не да го оковават и дори връщат назад.

Аз не вярвам, че животът има цел. Животът е обилие от протоплазма, задвижвана от подтика да се възпроизвежда и да продължава да съществува. Не може да се каже, че абсолютният живот има цел, защото – погледни всевъзможните и най-различни цели, които има той по целия свят. Но би могло да се каже, че всяка инкарнация крие в себе си определени възможности и заложби, а мисията на живота е да осъществи този заложен потенциал. Как става това? Моят отговор е: „Следвай гласа на сърцето си“. В теб е стаено нещо, което знае кога си в центъра, кога си на прав път и кога на погрешен. Щом свърнеш от правия път, за да печелиш пари например, животът ти губи смисъл. А ако останеш в центъра, на правия път, макар и да мизерстваш, пак ще бъдеш щастлив.

  51788115._SX318_SY475_   За съжаление и това връщане е налице при фанатичната религиозност, която Камбъл засяга. Когато с истинска разточителност той навлиза в религиозните митове, той ясно показва как съвременните водещи религии са просто нови дрехи на по-древни вярвания, на които в момента се гледа просто като на приказки, но са имали своят период на сила и на влияние върху умовете на хората. Макар вярващите да не могат да го приемат, те всъщност почитат стари богове с нови маски, празнуват леко замаскирани древни езически празници, молят се на все същите стихийни природни сили, които древните са антропоморфизирали в своите страх и безпомощност. Ясно е, че за да си вярващ, изисква да се откажеш да знаеш за тези корени на съвременните религии, защото няма как да приемеш притчите, чудесата и историите в библията и корана сериозно, след като видиш откъде произхождат – още по-малко да вярваш, че са се случили наистина, каквато е трагичната реалност сред милиони, които е трудно да бъдат отличени от конспиративистите, които сега са модни с безумията си. За щастие, налице е и отлив от тези крайности, поне при християните, при мюсюлманите нещата са доста по-страховити, справка „Бог не е велик“ на Кристофър Хичънс.

МОЙЪРС: Може би именно затова днес консервативните религии призовават за връщане към старите порядки.
КАМБЪЛ: Да, и правят ужасна грешка. Защото искат да възкресят нещо вече закърняло, атрофирано, което е изживяло ролята си и повече не може да бъде от полза.

  По времето, когато е записан този разговор, светът е още различен, Съветският съюз още съществува, макар да се лашка, но проливането на кръв по религиозни причини е все така константа, както и в наши дни.

МОЙЪРС: Докато стоим тук и си говорим, в Бейрут непрекъснато избухват коли-бомби – заложени от мюсюлмани срещу християни, от християни срещу мюсюлмани, от християни срещу християни. Изглежда, маршал Маклуън ще излезе прав, като казваше, че телевизията е превърнала света в глобално село, ала тогава не знаеше, че глобалното село ще се окаже Бейрут. Ти какво смяташ по въпроса?
КАМБЪЛ: Смятам, че тези хора въобще не съумяват да прилагат собствените си религиозни идеи нито по отношение на съвременния свят, нито по отношение на човека въобще, а само по отношение на собствената си религиозна общност. Това е ужасен пример за провала на религията, защото тя се оказа неспособна да отговори на изискванията на модерния свят. Тези три митологии се сражават помежду си. С което сами се дисквалифицираха, отпаднаха от състезанието за нашето бъдеще.

  В книгата са засегнати и не по-малко важните митове за сътворението на света, които могат да са както смайващо различни и колоритни при отделните народи, така и да споделят общи елементи, които в крайна сметка оформят и съвременните митологии.

10283268В повечето култури съществуват два или дори три разказа за сътворението, не само един. В Библията са два, въпреки че хората ги възприемат като един. Спомняш ли си историята в Едемската градина във втората глава на Битие: Бог се чуди как да развесели Адам, когото създава, за да му бъде градинар, да се грижи за градината му. Всъщност това е една стара, прастара история, заимствана от древен Шумер. Боговете искали някой да се грижи за градината им и да отглежда храната, от която се нуждаят, затова създали човека. Това е основата на мита във втора и трета глава на Битие. Но градинарят на Йехова се отегчил. Затова Бог се замислил какви играчки да му създаде да го поразвесели. Създал животните, ала единственото, което човекът направил, било да им даде имена. Тогава на Бог му хрумнала блестящата идея да създаде жената от тялото на самия Адам – и това вече е съвсем различен разказ за сътворението от този в първа глава на Битие, където Бог създава Адам и Ева заедно по свой образ и подобие като мъж и жена. В този случай Бог се явява самият първообраз, първият съществуващ андрогин. Но разказът във втора глава на Битие е без съмнение по-ранната версия, която води началото си вероятно от VIII век пр. Хр., докато историята в първа глава е от така наречените жречески текстове, които принадлежат към IV век пр. Хр. или дори по-късно. В  индуистката история за Аза, който почувствал първо страх, после желание, а сетне се раздвоил, виждаме всъщност копие на историята от втора глава на Битие. С тази разлика, че в Битие човекът, а не божеството, се раздвоява.

   И уж християнският мит за дървото на познанието, райската градина и змията е от хилядолетията преди:

Змията, която умира и възкръсва, като сменя кожата си и подновява живота, е господарка на дървото, което расте в средата на Едемската градина, където времето и вечността са едно и също. Тя всъщност е главната богиня в Едемската градина. Йехова, който отива там да се разхожда в хладината на вечерта, е само един посетител. Градината е царството на змията. Това е една прапрастара история. Запазени са шумерски печати още от 3500 г. пр. Хр., на които са изобразени змията и дървото, и богинята, като богинята подава плода на живота на дошлия мъж. Виждаме, че старата идея за богинята се е запазила.

  Камбъл описва много красиво брака като митологично проявление:

18214503Какво е бракът? Митът ти казва какво е. Той представлява повторното събиране на веднъж разделената дуада. Първоначално вие двамата сте били едно. Но сега, в света, сте разделени на две и именно разпознаването на твоята духовна идентичност – това е бракът. Той е много по-различен от, да речем, любовната връзка. Дори няма нищо общо с нея. Бракът обитава друг митологичен план на съществуването. Когато хората се женят просто защото смятат, че връзката им е била достатъчно дълга, те много скоро ще се разведат, тъй като всички любовни връзки свършват неизменно с разочарование.

Бракът е разпознаване на духовната идентичност. Ако живеем правилно, ако умът ни е настроен да търси истинските добри качества в индивида от другия пол, непременно ще открием подходящия партньор – мъж или жена. Но ако се разсейваме и вниманието ни се отвлича от, да речем, чувствени интереси, тогава със сигурност ще се оженим за неподходящ човек. Ако обаче изберем подходящия човек, ние въплъщаваме в себе си образа на Божието съвършенство и именно в това е смисълът на брака.

24954410  В крайна сметка големият учен ясно казва коя е единствената митология, която си заслужава да се предаде от нас към бъдещето – именно за да има по-добро бъдеще, а не връщане към варварските порядки, които проповядват назадничавите учения. Това е бъдеще без монотеистично същество с абсолютни очаквания към своите вярващи, но бъдеще, в което човешкото е най-висшата ценност.

Днес единствената митология, ко­ято трябва да е в сила, е митологията на планетата – а ние нямаме такава митология. Най-близкото нещо, за което може да се каже, че е митология на планетата, е будизмът, който гледа на всички същества като на Буда същества. Единственият проблем е, че това трябва да бъде признато от всички. Нищо повече. Задачата е само да се знае то и да се действа така, сякаш всички същества са свързани в едно братство.

 В „Силата на мита“ има още безброй теми, които си заслужават да бъдат разгледани – в под 400 страници е събрано знание, трупано от хилядолетия, което в наши дни може да окрилява, но може и да приземява, според нуждите и възможностите. Джоузеф Камбъл е от онези хора, които успяват да предават с прости думи и най-сложните идеи, а цялата пъстра сложност на човешките митологии и себепознание, трупано през хилядолетията, е основата, на която всеки осъзнат ум трябва да стъпи. Защото без тази основа се случват всякакви девиации, на които сме свидетели доволно в безумния свят на социалните мрежи и агресивното невежество.