Казват, че времето няма форма. Децата рисуват часовници, когато искат да си го представят. Рисуват стрелки, неподозиращи дяволския натиск, на който са подложени навеки като малки дъщери на Сизиф. Може би времето се ражда без форма и затова я придобива в телата на нещата – и в живите, и в мъртвите.
За хубавото се чака. Това научих по трудния начин, защото това е първата книга, по която работя с великолепната преводачка Светла Христова, чиято копринена проза обичам от годините, когато заедно правихме някои от книгите на титана Карлос Руис Сафон, лека му пръст. А „Симфонията на времето“ си беше и неин избор, тя самата я прочете в оригинал и хареса, затова и търпеливо чаках да направи деликатната си преводаческа магия.
Дебютният роман на младия испанец Алваро Арбина е на пръв поглед шпионска драма – всичко важно в настоящето сякаш се върти около загадъчен ръкопис на име „Нотите на времето“, в който научно са разкрити тайните на човешкото развитие и е оповестена тайната на бъдещето, тази вечна мечта. А в първите месеци на 1914 г., когато над Европа надвисват малко по малко облаците на войната, чийто първи гръм ще е в Сараево, разузнаванията на големите държави биха направили всичко, за да се доберат до него. Но в сложната им игра са вплетени хора с всичките им слабости – и с тайните, скрити в миналото им. И точно те ще обърнат събитията в неподозирана посока.
Миналото започва да се разплита от гара „Ватерло“ в Лондон, където млада жена чака своя съпруг, художник, последвал своите мечти в Париж. Само че той не се завръща – и тя поема да го търси, при което неволно задейства механизма на машината на времето. Защото в нейното собствено семейно минало се намират тайни, които всъщност отвеждат към настоящето и към загадъчния ръкопис. Там, където нейните предци са създавали търговската си империя, разработвали са мини, оборудвали са кораби – и най-страшното, не са се свенили да пренасят абанос от Африка. А абаносовите трупи не винаги доживяват да видят американските брегове. На младата жена предстои да се изправи срещу семейството си, да обиколи Европа, да зърне кипежа на предвоенните месеци на Мадрид, Париж и Виена, без да знае, че както в старата притча, истинското съкровище се крие в дома ѝ. Там, където се намира Скрина на времето, който обладава вълшебни сили и в чекмеждетата му се откриват неочаквани улики към събитията преди.
Там, в миналото, е истинската история, която Арбина иска да разкаже, на разкъсваща любов, на двама братя, воюващи за една жена, на предателства и коварство. А испанските автори като никои други умеят да навлизат в дълбините на душата, където се вихрят тези любовни бури, където гордостта и честта са важни като въздуха и където кръвта вода не става. Но понякога се пролива. Скачайки от минало към настояще, авторът разкрива мащаба на своя замисъл, оплетените една в друга сюжетни линии, връзките между героите, които се вихрят на фона на големите събития на своето време – защото, няма да ви изненадам, истинският главен герой в романа е именно неумолимо отминаващото време.
… И да, времето отново беше там, вечният главен герой, който забулваше миналото в мъгла и отдалечаваше чувствата, докато ги превърнеше в слабо ехо на онова, което някога са били. Времето, което моделираше паметта, както грънчарят вае глината – изкривяваше я, скъсяваше я и я разтегляше според прищевките си.
„Симфонията на времето“ е от онези наглед старомодни мащабни романи, които съчетават интрига, любовни терзания, исторически щрихи и приключенски дух – действето почти замира по време на едни военни действия в първата половина на книгата, там сякаш и светът е спрял, но после се отпушва сред екзотиката на африканския бряг, в почти пиратските събития около бреговете на Куба и последствията от тях. Ни думица не мога да ви кажа, защото цялата конструкция на романа е крехка и всичко е взаимосвързано – не може да кажеш едно и да не разплетеш други. Разбира се, Алваро има още много да пише, за да постигне плавната грация на прозата на Сафон, но е стъпил на правилния път – и съм щастлив, че му даваме шанс да заговори на български език по достоен начин. Освен превода на Светла, тук заслуга има и щателната корекция на Ива Колева, а символичната корица е на Живко Петров, който ме изнанада подобаващо.
Пък вече от вас зависи дали и други книги на Арбина ще има български, аз лично вярвам, че това ще се случи.
От същите жанрове
