Жанр: Драма, Исторически

Издателство:

Автор: Дж. Г. Фарел

Оригинално заглавие: The Singapore Grip, 1978.

Преводач: Владимир Молев

Корица: Милена Вълнарова, мека.

Година на изданието: декември 2024 г.

Страници: 720

Рейтинг :

Време за четене: 9 минути

Ozone.bg

Времето обаче е жестоко: или се вписваш в едно общество, или то те отписва. Историята продължава хода си напред и проблемът се решава по един или друг начин без оглед на възвишените ни чувства.

След набега към Виетнам в „Съпричастният“ на Виет Тан Нгуен реших да започна новата година с мащабната „Сингапурска хватка“ на Дж. Г. Фарел. Предишната му издадена – „Обсадата на Кришнапур“, силно ме впечатли (заедно с „Вълнения“ те формират знаковата „Имперска трилогия“ на автора) и нямах особено съмнение, че и този солиден том, посветен на Сингапур и неговата предопределена участ през Втората световна война, ще си заслужава. Още в началото Фарел пише, че „…обрисуваният в тези страници Сингапур не претендира да е нещо повече от измислица: макар много от тухлите, от които е изграден, да са истински, архитектурата му е изцяло плод на въображението“ – и наистина, макар да изследва мащабен исторически конфликт, то романът по-право може да се характеризира като семейна драма. И все пак основният главен герой си остава самият град, този феномен и на нашето време (добре описан например в „Сингапур и изграждането на съвременна Азия“ на Джийван Васагар), който „просто е измислен една сутрин в началото на деветнайсети век от човек, надвесен над разтворена карта“. И този човек си има име – сър Томас Стамфорд Рафълс, а Фарел го описва пренебрежително като „доста безличен тип, облечен в редингот“. Но не за него иде реч – в центъра на събитията в романа се възправя друг джентълмен, а именно Уолтър Бракет, помпозно представен ни още в началото като „главен изпълнителен директор и председател на борда на прочутата търговска и посредническа къща „Блакет и Уеб“.

През 1937 г. той и неговото семейство водят охолен живот на върха на обществената пирамида в британската колония Сингапур, в която безброй местни и още повече пришълци се опитват да оцелеят някак си, докато европейците считат за непроменима даденост своето привилегировано положение. Но не бива да мислите, че Уолтър си няма проблеми – на първо място той трябва да намери най-подходящия съпруг за своята красива дъщеря Джоун, една сложна задача, която ще мине през много драматични обрати; на второ – скоро предстои половинвековният юблилей на неговата фирма и в главата му се въртят грандиозни планове той да бъде отбелязан с нищо по-малко от общоградско карнавално шествие, с което да натрие носа на големия си бизнес съперник Соломон Лангфилд; а като постоянна мисия пред него стои както да поддържа производството и износа на каучук, основната произвеждана суровина, така и да се справя със зачестяващите проблеми с работниците, повлияни и от ужасните условия на труд, и от болшевишката пропаганда, докато вносът на евтини японски велосипеди им позволява „да провеждат срещи и да организират колективна съпротива срещу ниското заплащане“, което дори прераства в кървави сблъсъци с полицията. В главата на Уолтър е мешавица от имперска арогантност и все пак промъкващи се съмнения накъде клони лоялността на работниците, но в съзнанието му единственият начин да я спечели е чрез планираното карнавално шествие, което по някакъв магически начин трябва да вдъхнови и сплоти недоволните служещи.

Въпросният Уеб от името на фирмата е негов по-възрастен съдружник, който скоро напуска сцената (малко като Марли от началото на „Коледна песен“ на Дикенс), а след него остават отломки от екстравагантните му вкусове, сред които се отличава особено една жена – Вера Чанг, която твърди, че е дъщеря на руска княгиня и китайски търговец на чай. Тя вече не може да разчита на продължаващо покровителство, защото приятелствата на европейки с евразийки „се смятаха за неподходящи в сингапурското общество.“ Наблизо се размотава и Монти, слабохарактерният, но изпълнен с енергична арогантност и съмнителни идеи син на Уолтър, а в романа скоро влиза и другото главно действащо лице – Матю, отчужденият син на починалия Уеб, който е изпълнен с идеали и критики към колониалното управление. Точно върху него ще се фокусират надеждите на Блакет за добър брак на дъщеря му, а и тя малко неочаквано решава, че идеята си заслужава – и тази трагикомична линия пронизва с абсурдни сцени немалка част от книгата. През образа на Матю и разговорите му с хората наоколо Фарел показва много от язвите на колониалното управление, жестокия разпад на местните общности след идването на капитализма, масовата мизерия на местните и приходящите работници, както и сложните схеми, с които местният бизнес търси начини да увеличи печалбата си, без да се налага да плаща данъците, които метрополията налага.

Поради липса на друго, на моменти Монти даже подозираше баща си в патриотизъм.

Но истинската заплаха е вече на хоризонта. Ден след ден вероятността от японска агресия се увеличава и сякаш само един колоритен французин я вижда като неизбежна и като съща Касандра пророкува гибел за британците. И когато японците наистина се стоварват върху острова, започва същинската книга, в която семейните драми на семейството се примесват с неадекватния военен отговор на британците (в „Светът във война (1939-1945)“ на Макс Хейстингс са цитирани високомерните думи на губернатора на малайската колония сър Шентън Томас, който казва на генералите си: „Предполагам, че ще отблъснете онези дребосъци“) и в крайна сметка с разпада на социалния ред в колонията. Фарел въвежда и няколко глави от японска гледна точка, но основният му фокус си остават събитията в града, препълването му с бежанци, реакцията на европейците („Струваше им се, че губят самоличността и волята си сред тези безцелно обикалящи тълпи бежанци. Че в това огромно, аморфно, анонимно човешко стадо, хванато в капана на горящия град, без да може да упражнява контрол върху съдбата си, губят привичния си ранг на европейци, специалния си статут“) и различните им пътища към гибел или спасение. Всеки един от героите на автора извървява своя път към наказанието или изкуплението, докато в центъра на това трагично падение Уолтър бавно осъзнава, че неговият карнавал няма да се състои, че дъщеря му може би ще се омъжи за най-невероятния от възможните мъже, а неговата мистична вяра в „духът на времето“, който например през 1920 г. никога не би позволил японски бомби да се сипят над Сингапур, претърпява крушение.

…дали войната интересува някой друг освен ръководещите я командири. Та не беше ли тя за самите войници безкрайно висене, занемели от скука, с тук-там по някой миг на ужас?

Към края на книгата Фарел прескача и към наши дни, когато някогашните обитатели на Сингапур „до един са изхвърлени в кофата за боклук на историята и капакът е здраво затръшнат отгоре им“. В своето епично платно той е изобразил рухването на колониалната власт в Сингапур, както и изобщо принципа на колониално управление, което изсмуква ресурси и изпраща всички печалби в посока Европа. Чрез несъстоятелността на своите герои той прави сатиричен прочит на британското високомерие, а като контрапункт въвежда герои от други националности (като американския военен Ерендорф, който за почуда на Уолтър е същински джентълмен и дори говори „английски като хората“), които да представят гледните им точки. Особено привлекателна е драматичната сюжетна арка с участта на Вера Чанг, напомни ми на борбата за спасение на главната героиня от „Бурята, създадена от нас“ на Ванеса Чан. Друга творба, която (на много по-популярно ниво, разбира се) се родее с романа, е дуологията на  Жoзe Poдpигeш дyш Caнтyш за съдбата на португалската колония Макао – „Героичната арка“ и „Любовницата на губернатора“.

И ако за предната книга на Фарел написах, че тя възвестява залеза на британската империя, то тук вече изчезват и последните надежди, че тя някак може да бъде опазена. И за британците остава само да решат сами за себе си какво е сингапурска хватка и как да се измъкнат от нея.