Ако успеем да се справим с научните, етичните, обществените и политическите предизвикателства, до 2045 г. ще променим из основи живота на Земята към по-добро. Но ако се провалим, самото ни оцеляване е под въпрос. И така, тази книга е за финалния подход към Сингулярността – възможностите и опасностите, срещу които трябва да се изправим заедно с последното поколение на света такъв, какъвто го познаваме.
Бягството в книгите може да има много измерения – най-лесно е с някой ескейпистки роман, както правят мнозина, но може и да е с такъв тип прогностични книги, които хвърлят от относително позитивен до абсурдно розов поглед към близкото бъдеще и обещават грандиозна промяна в положителна посока. Такава, каквато е трудно да провидим при всичко застрашително, което се случва около нас. Наскоро четох „Цената на бъдещето“ на Джеф Бут, която има сходно послание, скоро ще пиша и за „Прииждаща вълна. Изкуственият интелект, властта и нашето бъдеще“ на Мустафа Сюлейман и Майкъл Бхаскар, но днес думата има знаковият визионер Рей Кърцуайл, чиято „Как да създадем ум“ силно ме впечатли. „Сингулярността е по-близо“ се явява както продължение на знаковата му книга от 2005 г. „Сингулярността е близо“, така и сумаризация на развитието на изкуствения интелект буквално до оня ден – и твърда декларация в неговата способност да промени света към добро само за броени години.
…преди изкуственият интелект да постигне някаква цел, тази цел изглежда изключително трудна и изключително човешка. Но след като ИИ я постигне, постижението се смалява в нашите човешки очи. С други думи, истинският ни напредък всъщност е по-значим, отколкото изглежда в ретроспективен план.
„Сингулярност“ Кърцуайл нарича предстоящото сливане на човешкия ум с изкуствения интелект, с което ще „подобрим милиони пъти изчислителната мощ, която природата ни е дала“. Той посочва, че използва тази метафора, „тъй като тя улавя нашата неспособнот да въприемем подобна пълна промяна със сегашното си ниво на интелект.“ В началото той разказва историята на ИИ и преодолените проблеми при създаването му, които не се отразяват достоверно в публичното пространство. Кърцуайл например посочва: „Често говорим за интелигентността на човешко ниво като за монолитно, уникално нещо – нещо, което изкуственият интелект или има, или няма. Но е много по-полезно и точно да се разглежда човешкият интелект като дебел сноп от различни когнитивни способности.“ И посочва как и защо отделните способности ще бъдат овладени или не от ИИ в близкото бъдеще. Неизбежно е да се осмисли какво точно е съзнанието, какво е Азът и как интелектът може да се пресътвори в дигитална форма, за което има и отделни глави.
С много малък брой работници и малка площ бъдещите вертикални ферми в крайна сметка ще могат да произвеждат култури толкова евтино, че потребителите ще могат да получават хранителни продукти почти безплатно.
Появата на съзнание в ИИ и например предизвикателството да бъдат копирани и вграждани цели съзнания в компютри или направо репликанти, е тема, която ще буди много страсти в сблъска си с властващите метафизични вярвания. Но при липсата на капацитет на институционално ниво за осмисляне на тези възможности авторът смята, че самите учени трябва да си наложат правила: „Въпреки че правните последици от съзнателния изкуствен интелект са дълбоки, съмнявам се, че нашата политическа система ще се приспособи достатъчно бързо, за да закрепи тези права в закона, когато бъдат разработени първите интелекти на ниво Тюринг. Така че първоначално ще се падне на хората, които ги разработват, да създадат етични рамки, които могат да ограничат злоупотребите.“
…насочваме се към ера на изобилие, която ще задоволи физическите ни нужди, и че основната борба след това ще бъде да задоволим по-високите нива от йерархията на Маслоу.
Цяла глава Кърцуайл отделя на идеята, че животът става експоненциално по-добър, като онагледява тезата си с множество таблици и статистики, както и добавя как точно технологичният прогрес следва стръмна крива на развитие. От което идва и още една смайваща прогноза – че земеделието и медицината ще се превърнат в информационни технологии и ще се развият рязко и без аналог с досегашните си форми: „На практика сме в процес на превръщане на медицината в информационна технология, използвайки експоненциалния прогрес, който характеризира тези технологии, за да овладеем софтуера на биологията“ и „Като използва автоматизация и изкуствен интелект за контрол на всички аспекти на вертикалната ферма, вертикалното земеделие е превръщане на производството на храна по същество в информационна технология“, пише Кърцуайл. Много позитивен е авторът и по отношение развитието на демокрацията, но ми се струва, че тук по-скоро ще трябва да се върнем по-назад до трудове като „Бягство от свободата“ на Ерих Фром и да не сме толкова сигурни в положителното развитие на света в това отношение, например в „Конгломератът Автокрация. Диктаторите, които искат да управляват света“ Ан Апълбаум посочва как съвременните автократи могат да използват тези технологии за пълно затвърждаване на властта си.
Кърцуайл прави и смела прогноза за следващите тридесет години – пише за бъдещето на различните професии, как автоматизацията ще навлезе навсякъде, какви социални мерки ще трябва да бъдат взети, изобщо серия от смайващи предвиждания, които ще имаме възможност само да се убедим дали ще се случат, или не – най-малкото защото според него развитието на медицината ще осигури безпрецедентно увеличение на човешкия живот в добро здраве. Разбира се, той не е наивен и прави и подробен преглед на опасностите, които ще застрашат това бъдеще – ядрените оръжия, биотехнологиите, нанотехнологиите, както и рискът самият изкуствен интелект да излезе от контрол, разбира се.
Фактически „Сингулярността е по-близо“ е относително кратка книга, около четвърт от обема ѝ са бележки, но компресира в себе си много информация и ключови идеи както за настоящето, така и за близкото бъдеще. Не е изненада, че технологично гуру като Рей Кърцуайл е толкова позитивно по отношение развитието на света с помощта на изкуствения интелект, но дори малка част от прогнозите му да се сбъднат, то наистина промените, които предстоят, ще са изключителни. А ние ще продължим да се джафкаме за глупости, докато светът се отдалечава напред – към сингулярността, както би казал авторът.
От същия автор
От същите жанрове
