Да си дойдем на думата. Литературата за юноши (young-adult fiction) се развива бясно в количествено, но много слабо в качествено отношение, да не говорим, че светкавичният успех на слабо написани и бедни откъм оригиналност и съдържание творби често всъщност води до снижаване на критериите и до неоправдано заклеймяване на целия жанр. „Artline Studios“ обаче имат нюх и именно с тяхното лого излиза още една книга, която може да бъде еталон за качествена литература за по-млади – „Синът на града“ на Том Полък е блестящо начало на трилогия, което едновременно е опростено като структура и език, но компенсира с оригинален сюжет, шантави герои и мрачна развръзка.
Разбира се, и това е книга, в която едно момче среща едно момиче – това си личи от по-лошата оригинална корица, която обаче вероятно е по-привлекателна за аудиторията, към която е насочена книгата. Но тази типична юношеска любовна история е развита в изумителен свят и чрез светкавично действие, което си заслужава четенето – а обратите, които Полък е вложил, дилемите и борбите на героите го издигат почти до нивото на любимия ми Патрик Нес, чиято трилогия „Живият хаос“ за мен е върхът на юношеската литература в последните години.
В света на „Синът на града“ Лондон е обогатен с една допълнителна реалност, в която влакови електрически призраци се носят по релсите, скелетата по строежите се преоформят в хищни животни, в статуите живеят прокълнати хора, котките са прославени бойци, лампите имат самоличности, а едно момче, син на градската богиня, е отгледано от безформено същество на име Стъклосмет. Филиус Вие е получовек с тяло от цимент и кръв от нефт, той е част от града и градът е част от него – и като наследство трябва да води война с Грабител, чудовище с ръце от кранове, което строи небостъргачи и убива всичко с разрастването си. Звучи шантаво и е точно такова – и под първичния пласт на фентъзито прозира една добре построена анти-урбанистична философия, на експанзията на бляскави бизнес сгради, които заличават миналото и духа на отделните градове, превръщат ги в безлични и безчовечни конгломерати от стъкло и стомана.
В цялата тази лудост се намесва бунтарка на име Бет Брадли, която преживява загубата на майка си с рисуване на графити – срещата ѝ с принца на града Филиус ѝ показва различен свят от този, който е обитавала, а тя му дава сили да се бори със събуждащото се чудовище Грабител, което се готви да унищожи града. Следват шеметни приключения, битки, победи и загуби, очакван, но добре обоснован обрат на действието в края и усещане за добро прекарано време, нищо по-малко. Фантазията на Полък е стихийна и стряскаща – представете си момиче, оплетено в жива бодлива тел, която я движи и използва като гостоприемник, впила зловещите си остриета в тялото ѝ, зашила устата ѝ… стряскаща идея, която трудно може да бъде визуализирана, но даваща чудесна храна на въображението. Точно такива елементи могат да превърнат и простичък сюжет в силна книга, която да развива умовете на младите, да им показва красотата на четенето и впримчващата му магична природа.
В заключение мога да кажа, че „Синът на града“ на Том Полък е една от най-добрите книги на млади, която съм чел в последните години и чакам с нетърпение продължението ѝ. Интересното е, че авторът не даде никаква индикация какво ще се случва там, така че мога само да се надявам да успее да развие още повече този луд свят, поне в това отношение ограничения няма – зависи си само от него.
От същите жанрове
