Енигматичното заглавие „Сирак Х“ се размотава, окъпано в положителни коментари, пред очите ми от доста време – честно казано, мислех, че е шпионски трилър, а в този сектор безпрекословната ми вярност е дадена на Даниъл Силва. Обаче на последния панаир на книгата получих много силна препоръка от колегите от изд. „Бениториал“ – и хубаво, че се вслушах. Защото трилърът на Грег Хъруиц ми допадна силно, много различен е от повечето, които чета, и всъщност мога да го сравня единствено с „Пазител на портите“ на Джеймс Бърн, и там я имаше тази чудна комбинация от универсален в уменията си герой, приятен хумор и неспирно напрежение.
Въпросният „сирак“ е Еван Смоук – рекрутиран още като дете, той е обучен да бъде смъртоносна машина във всяка ситуация и срещу всякакви противници. Програмата, която го е приютила и превърнала в убиец по крайно нестандартен и откровено мазохистичен начин, е събирала обещаващи деца, които след това са изпращани да изпълняват смъртоносни мисии (малко ми напомни на начина, по който в „Играта на Ендър“ на Орсън Скот Кард се обучаваха деца-командири) по целия свят. Но ние заварваме Смоук в съвсем различна светлина – след драматични събития, които се разкриват в протежение на книгата, той е станал вълк-единак, изпълнява солови мисии, при които помага на непознати хора, заплашени от злото, и е намерил прост начин да ги използва да му откриват следващите, които имат нужда от неговата крайно специализирана помощ. Той живее в наглед обикновен апартамент в един съвсем обикновен блок и общуването му с неговите съседи внася много от живителния хумор на книгата – а в крайна сметка и там той открива предизвикателства, с които трябва да се справи. Но истинският сюжет се завърта около тайните от миналото му – и това, че този Сирак Х се е превърнал в мишена на някой от другите Сираци, и въпросът е не само кой, но и защо. Еван от ловец се превръща в плячка, а две красиви жени съвсем объркват главата му. Съвсем скоро неуловимият убиец се оказва преследван като бясно куче, ранен тежко, всичките му номера са разкрити, а пътищата му за бягство – отрязани. И както във всички добри екшъни от 80-те години, с които моето поколение отрасна, когато нещата станат лични, лошите имат много голям проблем.
„Сирак Х“ е крайно обещаващо начало на дълга поредица, видях, че са излезли вече девет книги за този герой и определено имам желание да продължа да чета за него. Хъруиц е създал интригуваща смес между трилър и хумор, с малко любовна интрига (а в края наруши рязко и преднамерено един от каноните на любовните отношения в книгите, но не мога да ви кажа повече, там е скрит един от основните, макар и не толкова непредвидими обрати), героят му е интересен с всичките си странни привички и железни правила, които в началото се кълне, че не нарушава. Самата интрига е добре построена, има я класическата главоблъсканица на изправяне на един срещу друг на равностойни противници, които претендират да са уникални в уменията си, а очакването ми през цялата книга бе удовлетворено и в епилога (не отваряйте там предварително), един очакван обрат, който дава и простор към продълженията. Изобщо отличитителен трилър сред всички останали, присъединявам се към положителните мнения и чакам вече обявената за издаване втора книга от поредицата: „The Nowhere Man“.
Още по темата
