Започнах книгата, натоварен с твърде голямо очакване – любимият ми автор е Ромен Гари, а многократно различни хора ми бяха казвали, че „Сияние на жена“ е любимата им негова книга. Всъщност я започвах няколко пъти през последните месеци, но все не можех да пробия през първите двайсетина страници, не можех да се потопя и да се понеса по онова течение, което прозата на този изключителен писател създава (както примерно в „Лиричните клоуни“ и сборника „Птиците идват да умрат в Перу“. Преди дни най-сетне се мобилизирах – книжле малко над 100 страници ли ще ме спре, и продължих да бродя страница след страница в очакване на магия. Почти се случи – но само почти, както когато героят от „Студеното сърце“ на Хауф казва почти цялото вълшебно стихотворение, и а-ха нещо да се случи, но без финалните думи Стъкленото човече не ще му се яви.
Двама души, с разбити животи, едва дишащи от душащата ги отвътре болка, се сблъскват на улицата – но това не е началото на романтична комедия. И двамата са матирани от живота, няма връщане назад, могат само да споделят себе си, да подпрат счупените си същества едно о друго, като временно отдихание. Една нощ на тръгване и завръщане, на разговори, в които душите им са подложени на дисекция, а любовта е описана като единствен начин на живот, друг е невъзможен. Двама души, които не могат да бъдат заедно, защото са разкъсани на отделни части от загубите си – но могат за кратко да са мехлем за болката си. И в тази нощ те ще бродят едновременно в реалността, но и – основно – в душите си.
Едно признавам на книгата – изпълена е с афористични изречения, които се запомят, които се забиват надълбоко, защото човек не може да не ги насочи към себе си: все едно хващаш заострена кама и виждаш, че тя пасва точно на прорез в твоето сърце, тя е вид остър ключ, който събужда спомен. Вън от това обаче, „Сияние на жена“ не е моята книга, не е моята емоция, невъзможно ми бе да я осезая истински, както навярно за много хора, преживели повече, е лесно и понятно. След години ще опитам пак, повече сбрани болки ще да са нужни, за да я усетя истински.
