Не бях чувал името на Ханс-Оке Лиля, преди да се появи информацията за сборника „Сияние в мрака“, но като се порових, се оказа наистина интересен чешит, който без съмнение може да претендира за титлата „най-голям почитател на Стивън Кинг“. А около Краля на ужаса винаги има бурни страсти – миналата седмица в „Какво четеш…“ успоредно се трупаха безброй коментири под два поста – един в негова възхвала, друг – в отрицание, и се намериха яростни защитници и на двете крайности. Няма съмнение, че неговите книги са от формиращите поп културата в последните десетилетия. Затова и идеята за сборник по случай двайсетгодишнината на сайта „Библиотеката на Лиля“, който е посветен изцяло на Кинг, звучи интригуващо, но по-важна е селекцията имена, която е привлечена – а те са повече от сериозни.
Всеки от разказите започва с кратко обяснение как и защо е написан, откъде идва идеята, и дава пряк коридор към „кухнята“ на занаята, както и към някои от най-изчанчените умове на планетата. Началото е за самия Кинг, който си играе с идея, която е срещал другаде, и среща писател с хазяйка, която го вдъхновява и да пише, и да прояви убийствените си наклонности. Следва колаборацията между Джак Кечъм и П. Д. Кейсък, която описва случайно запознанство между мъж и жена в чата и докъде довежда тази случайност – определено добър разказ. Стюарт О’Нан участва с разказ за автор, придобил неочаквана слава, описвайки уж своя живот, но всъщност лъгал здраво; сега е впримчен в популярността си и трябва да я живее – поглед зад кулисите на голямото книгоиздаване. В „Ейлиана“ Бев Винсънт предлага по-типичен разказ за близкото бъдеще и изчанчените създания, които бродят в мрака. Любимият Клайв Баркър (вж. неговите „Кървави книги“) си знае работата с налудничавия разказ „Пиджин и Тереза“, в които намесва и религията, и нейна пародия. Брайън Кийн (чиято „Градска готика“ ме ужаси толкова, че даже не съм писал за нея в блога) се представя с интересен текст, в който един човек унищожава пак и пак света сутрин, докато пие кафето си. Ричард Чизмар разочарова с кратък хорър разказ, каквито и у нас се издават на кило с дитирамби. „Привлечени от пламъка“ на Кевин Кюгли е каноничен разказ за няколко деца в увеселителен парк… е, останалото ще се досетите. „Спътникът“ на Рамзи Кембъл разработва същата тема по доста по-интересен и разчупен начин.
Майсторът Едгар Алън По – единственото отстъпление от съвременните автори – показва как се прави тая работа, ще ме извиняват преждеспоменатите, включая Кинг, ама не могат да го стигнат хич, ако съдим само по творбите в този сборник. Точно след него е другият най-добър според мен разказ в сборника, защото изпълнява така важното условие да изненадва истински – „Майчина обич“ на Брайън Джеймс Фрийман. И за десерт – още един от големите майстори на хоръра, Йон Айвиде Линдквист (вж. „Покани ме да вляза“, „Когато мъртвите се пробудят“, „Малка звезда“), който също се представя достойно и на ниво.
Изобщо последните три разказа изкачиха „Сияние в мрака“ в моите очи, определено не са достатъчни страхотии и кървища, за да определя един разказ за добър – нужни са перо, сюжет, идея, завръзка, изненада, смисъл, все неща, които да уплътнят литературно една творба, независимо дали тя си играе или не със страховете на хората. Не знам доколко Лиля наистина е имал право да пробира, напълно разбирам, че веднъж свързал се с популярен автор за подобен проект, нямаш много опции да влияеш на това, което ще получиш. От друга страна, той е избрал достатъчно широк спектър от разкази, които покриват повечето от базисните сюжети в жанровата литература, така че сборникът да е представителен за тематиката на сайта.
Но за тези неща ще можем да го питаме лично – на шести януари Ханс-Оке Лиля ще бъде в София, а представянето на сборника ще започне в 11 часа в книжарница „Хеликон-Витоша„.
От същите жанрове
