Човек и добре да живее, излиза продължение на любима негова книга. „Доктор Сън“ скоро ще се появи по рафтовете на книжарниците и у нас, което бе добър повод да си препрочета „Сияние“. Започнах я бавно, лежерно, от старото издание, купувано с пари от ученическата стипендия, и бързо позабравени моменти се събудиха – навярно подмолно подпомогнати от главния управител, Хотела, който приютява живи спомени и немъртви кошмари.
Емблематична за Кинг, „Сияние“ си е книга, която се запомня, особено ако си я чел като млад. Препрочитайки я днес, години по-късно, след още много прочетени негови творби, не я харесах чак до степен да я поставя сред любимите (там твърдо си остават „То“, „Под купола“, „Дългата разходка“), но очарованието си е живо от първата страница с „интервюто“ за работа до последната сцена с погубването на работното място. Но как да не оцениш, че едва третата книга на Краля (предхождана само от „Кери“ и „Сейлъм’с Лот“) съдържа в себе си всичко, заради което е един от най-обичаните автори в света и до днес – психология, дълбочина, развитие на характерите, смразяваща обстановка и вихрен край? Но тия неща вече сте ги чели – или сте си ги мислели, или пък сте ги извадили като извод от филма (който хич не харесвам, освен отделни елементи като зловещите близначки).
Няма да се впускам ни в маркиране на сюжета, ни в сложни дитирамби и обследвания – книга на почти 40 години вече е получила достатъчно и от двете, така че освен чистото удоволствие от срещата със стар приятел, какъвто е романът „Сияние“, остава само да гледаме напред към продължението й. И да стискаме палци да бъде на ниво.
