Спомням си колко куриозно се получи с първата книга на Димитър Коцев-Шошо – „Лора от сутрин до вечер“. Много се забавлявах, докато я четох, но чак като седнах да ѝ пиша ревю тук, установих колко ме дразни Лора – и всъщност това ми промени мнението за цялата книга, доста нечестно за нея. Обаче „Скарида“ е определено по-добра – с приятели често си говорим, че българските автори рядко пишат истории, които да се четат за удоволствие, без да пробутват дълбока мъдрост и житейски прозрения на килограм. Е, Димитър Коцев-Шошо е точно от изключенията с тази чудесна, кинематографично разказана история за една красива врачка, енигматичен наркотърговец (а ла Уолтър Уайт направо) и един чвор на име Бор, който трябва да се промени из основи, за да се измъкне от големи проблеми.
Малко след като бе разбрала, че е влюбена в него, тя вече го мразеше с всичка сила. Мразеше го с разрушителната мощ на истинската любов. Идеше ѝ да го удуши и после да го зарови на място, където червеите са малки и се хранят бавно. Но външно с нищо не показа чувствата си. Тялото й влезе в режим „ооо, я си еби майката“. Тя заклати ханш пренебрежително и с преднамерено тананикане започна да приготвя кафето на провала.
В началото „Скарида“ ми напомняше малко на хумористична версия на „От Космоса с любов“ на Станислава Чуринскиене, но бързо се ориентирах, че Дива Мила е много различна и всъщност твърде симпатична героиня. Изобщо изграждането на образите е точно силната страна на Димитър Коцев – всички са плътни, интересни, развиващи се по протежение на книгата, а особено идеята зад мълчанието на жената на Асистента бе в десетката. Хареса ми и участието на акулата, блока-крепост, имитиращ обикновена пенсионерска кооперация… абе май всичко си ми хареса, много мислен и пипнат е тоя роман, включая сблъсъка на Бор с мутрите в началото и последвалото му „Breaking bad“ развитие. Разбира се, не мога да подмина убийствения сарказъм към подкупността на депутатските гъзове и фарса, който се развива около приемането на закон за криминализиране на дейността на врачките. Може би единственият ми проблем около книгата е лековатото отношение към тия шарлатани, които наистина паразитират системно и нагло върху невежеството и мъката на хората. Да, Дива Мила е готина, че и познава, но в истинския живот Диви-Мили-те в огромната си част са за съд и затвор, нищо по-малко. Дори не ме притеснява бизнесът, който аха да се развие към края на книгата – но няма да ви издавам в какво се състои, важна част от сюжета е 🙂
Ясно е, че „Скарида“ е просто омастилен филм, но точно в тази си същност е чудесно оранжево петно сред общата маса. И се надявам да го видим и по кината всъщност, определено ще е забавление като „Мисия Лондон“. А толкова имат нужда и литературата ни, и киното от подобни забавления. Че не само с назидателност се живее.
Други гледни точки за книгата може да прочетете в „Аз чета“ (Милена е избрала да започне текста си с точно същия цитат, който и аз си бях отбелязал :)), „Lira.bg“ и „Първи впечатления от последно прочетеното“.
От същия автор
От същия жанр
