Жанр: Фантастика

Издателство:

Автор: Трейси Хикман

Поредица: Star Craft

Оригинално заглавие: Speed of Darkness, 2022.

Преводач: Симеон Цанев

Корица: Мека

Година на изданието: 2004

Страници: 288

Рейтинг :

Време за четене: 2 минути

Един неочакван вирус ме свали в нефункционално състояние, а единственото спасение от протяжните часове пред някой сериал ми се стори да прочета и третата книжка от вселената на StarCraft – „Скоростта на тъмнината“ на Трейси Хикман. Първите две, „Войната на Либърти“ и „Сянката на Ксел’Нага“, ме оставиха със смесени чувства, но повечето коментари около тях сочеха, че именно следващата е най-добрата. И нейната фабула и завършек определено си имаха много добра идея, колкото и да ми напомняха на някоя от частите на поредицата филми „Звездни рейнджъри“, и там имаше такъв тип грандиозна отбрана на малък форт срещу безкрайно наглед количество кошмарни чудовища.

В тая част протосите не участват. Събитията се отприщват отново на далечна изолирана планета, на която зергите неочаквано се изсипват, а в избухналия хаос добрякът Ардо се спасява на косъм, но пред очите му неговата любима и всичките му близки загиват по страховит начин. След качествена и добре отработена мозъчна промивка той е превърнат в трениран войник, готов на всичко да мъсти за тях, като само някои колебания в мисловния му поток издават, че някой е бърничкал в ума му – за негово добро, разбира се, оцеляването в битка с такъв враг е въпрос на умения и бързи реакции. Което скоро трябва да бъде проверено на практика, след като е изпратен сред друга сполетяна от зергско нашествие човешка колония, където той и отрядът му трябва да открият и измъкнат важен артефакт. Сред адската битка обаче Ардо и съратниците му ще открият истини, за които не са и подозирали.

Както в повечето добри фантастики, сюжетът с извънземни е само повод да се вгледаме в самите себе си. В „Скоростта на тъмнината“ този поглед е циничен, мрачен, дори брутален, но и гарниран с нужната надежда, че човечеството въпреки всичките си кривини в крайна сметка има моралното право да продължи да съществува – но трябва да се плати висока цена. Като цяло в тази последна част важни са само тераните и техните собствени вътрешни битки – а пълчищата зергове за избиване са само за забавление. Но пък и него си го биваше.