Ако искам да подобря уменията си за вземане на решения или да развия психическа устойчивост, мога да избера човек, който най-добре въплъщава онова, което искам да науча. Оттам насетне се потапям в историята му и започвам да търся неговата „скрита дарба“ – онова отличително качество, което го прави наистина изключителен. Това може да е мисловен модел, любопитен елемент от практическо естество или вечно валидна мъдрост, която превръща този човек в светило на неговото време.
Понякога книга идва ей така, от нищото – и в миг решаваш, че искаш да я издадеш. Спомням си ясно момента, когато преводачът Даниел Пенев ми писа за „Скрита дарба“ и сподели възторга си от всичко, което Полина Маринова Помплиано прави. Едно амбициозно и умно младо момиче с български произход, което се е преборило за всичко в живота си, и за миг не е спряла да се учи и да се развива. И като връх на всичко – седмичният бюлетин The Profile („Профилът“), създаден през февруари 2017 г., в който тя предлага разнообразни профили, или обширни очерци, представящи подробно историите на отделни личности, от които може да се научи много. Полина пише: „Но за мен The Profile е физическото проявление на начина, по който уча. Ето защо, дори да не списвах такъв бюлетин, аз пак щях да чета профили и да се уча от житейските истории на хора, които са изградили нещо смислено, предлагат полезен начин на мислене и най-важното – помогнали са на други да открият собствената си скрита дарба.“
Ако можехте да последвате плътно стъпките на човек, който е постигнал огромни успехи във вашата сфера, бихте ли го направили? Призовавам ви, докато четете книгата, да се запитате: „Склонен ли съм да жертвам същите неща, да направя същите погрешни стъпки, да приема същите компромиси?“. Хубавите неща вървят ръка за ръка с лошите.
Иска ми се да можех да сумирам вкратко посланието на авторката – но за тази цел трябва да съм се срещнал с всички изключителни хора, до които я е отвела петгодишната ѝ работота за сп. Fortune, да съм прочел книгите, които са я вдъхновили, и най-важното – да съм преодолял като нея безброй предизвикателства като това да се окажеш в чужда държава, да си различен, да си непринадлежащ – но и да си готов на всичко, за да постигнеш мечтите си. Признавам – Полина ме вдъхновява не само с професионалните, но и с личните си успехи, с прекрасното си семейство и деца, с умението да балансира между различните сфери на живота, това неоценявано, но така важно изкуство.
Ще споделя все пак накратко някои от личностите, за които пише, и върху които тя изгражда посланието на своята книга, а именно как един човек открива своята „скрита дарба“ и как частица от нея може да се бъде приложена от друг, за да доизгради себе си и това което търси. Например Грант Ашац – шеф-готвач революционер, който губи усещането си за вкус и въпреки това изгражда най-добрия ресторант в света; Дейвид Гогинс, който стига от излежаване на дивана до световен рекорд за най-много набирания, изпълнени за 24 часа (над 4000), а за себе си „обича да казва, че е съграден, а не роден“ и допълва: „Трябваше да създам Гогинс, защото Дейвид Гогинс беше крехко дете. Исках да се гордея с човека, който съм“. Друга важна област са здравословните отношения, а Полина цитира известната семейна терапевтка Естер Перел, която обича да казва: „Качеството на връзките ни определя качеството на живота ни“. След това разказва за срещата си с Брендън Стентън, фотографа зад популярния блог Humans of New York („Хората на Ню Йорк“), който обяснява: „В началото просто снимах хора на улицата, след това започнах да интервюирам хора на улицата и накрая започнах да научавам истории от хора на улицата – каза ми той. – Осъзнах не само че историите на обикновени хора могат да задържат вниманието, а и че те могат да бъдат дори по-завладяващи и по-съотносими към живота [на читателите] в сравнение с историите на публични фигури и знаменитости.“
Важна част е поемането на рискове и тук авторката се спира на Гарет Макнамара, бивш рекордьор на „Гинес“ за сърфиране по най-висока вълна (24 метра), който споделя: „Най-доброто сравнение за сърфирането по такава вълна, за което се сещам, е да вземеш съзнателното решение да се оставиш да бъдеш преследван от лавина, като се придържаш възможно най-близо към нея, надявайки се да бъдеш погълнат от нея, но все пак накрая да намериш начин да ѝ избягаш“. Важна глава е тази за избистрянето и подреждането на мисълта, защото в наши дни е много лесно човек да се увлече по чужда фантазия, опакована като нещо интересно и привлекателно. Полина описва историята на жена, която отива на бизнес обучение, запалва се, а сетне се оказва част от секта, която иска да обсеби живота ѝ. И пише с тревога, че „по данни на изследователския център Pew над 60% от милениълите в САЩ вярват във философиите и практиките, обединени под условното наименование „Ню Ейдж“ („Нова епоха“), които включват идеята за прераждане, астрология и медиуми.“ И тук не сме по-добре със сигурност.
Да поддържаш силни социални връзки е ключово за психичното здраве (за това обстойно пише също шведът Андерш Хансен във великолепната си книга „Мозък не за този свят“) и се впечатлих силно как Полина успява да координира едновременни срещи на съмишленици в Ню Йорк, Сан Диего, Лондон, Сингапур, Мумбай и Найроби, всички те – в един-единствен уикенд и формиращи една споделена общност, разделена само географски. Друга важна насока, за която тя пише, е като цитира големия Малкълм Гладуел, който „казва, че е необходимо да си създадем среда, която да ни предоставя възможности да попадаме в „интелектуални заешки дупки“. И продължава: „Първо, разходете се из интересен за вас град или сграда и обърнете внимание на неща, които досега не сте забелязвали. Второ, отидете в библиотеката, намерете книги, които сте чели и са ви харесали, и разгледайте книгите на рафта около тях, за да откриете нещо ново. И накрая, погледнете бележките под линия в някоя книга или статия, защото те често водят към други източници, които може да ви помогнат да задълбаете в темата, която ви интересува.“ Допадна ми цитирането на комика Джери Зайнфелд, който описва успеха като „онзи безкраен процес на човъркане, докато се доближиш максимално до съвършенството. Неговото определение звучи така: „Усамотение и прецизност, подобряване на нещо малко заради самото него“. А до него се нарежда и Мелинда Гейтс, която казва на Полина, че за нея определението за успех е повлияно от следната мисъл на Ралф Уолдо Емерсън: „Да знаеш, че дори един човек диша по-леко, защото те е имало. Това е успех“.
Това са малка част от личностите, които си дават среща по тези страници, Полина говори за още много интересни теми – като как да се разказват по-добри истории, как човек да бъде по-ефективен лидер, как да оптимизира информационната си диета и други. И във всички, всички тях тя прави това, което умее най-добре – разказва истории, защото, както сама пише в предговора си за българските читатели: „Харесва ми да пиша за хора, чийто живот не се е развил според очакванията им. Обожавам историите за хора, които са успели в дадена област, после са претърпели крах, след това са се поучили от грешките си и отново са постигнали успех. Животът винаги ще бъде изпълнен с несигурност. Затова аз се вдъхновявам от онези хора, които намират начини да преоткриват себе си и да израстват в най-тежките периоди от живота си.“ Точно за тези хора и тяхната „Скрита дарба“ е тази книга – и смятам, че точно в нашите хаотични времена подобни насоки могат да бъдат фар към твърдата земя. Там, където човек може да стъпи здраво на собствените си крака – и да закрачи напред, за да има какво да разкаже, когато някой има нужда от неговата история.
Благодарен съм за преживяването да се издаде тази книга – на Полина, която ни се довери, на Даниел Пенев, който ме насочи към нея, а след това и преведе с внимание текста, на Фиделия Косева за вдъхновяваща корица (и двайсетината други варианти, някои от които като нищо можеха да бъдат също избрани), на редакторката Ганка Филиповска и коректорката Ния Харалампиева, всички допринесоха да пренесем думите на една българка обратно на родната ѝ земя. И това е красиво.
