Изрично дирих дали книгата не е част от поредица, което би я оправдало по някакъв начин, но не е. Първата ми среща с Джон Конъли си е разочарование и добрият стил, на който е написана, не може да спаси сюжетната недостатъчност. Хайде сега, в XXI век кратък роман (дълъг разказ?) за мистериозна книга, която ще унищожи света, и странни същества, свързани с нея, които преследват главния герой, не са сериозна тема. Ако „Скитник в непознати селения“ (не мога да избягам от сходството на заглавието със „Странник в странна страна“ на Хайнлайн) бе написана преди два века, би била чудесен образец на ранния хорър, точно като „Кралят в жълто“ на Чеймбърс – атмосфера, бавно развитие (до три четвърти от книгата не се случи почти нищо), мистична атмосфера, окултни клонения… но дори и като реверанс към авторите от ония времена пак не мога да я разбера, твърде кратка и недостатъчна ми изглежда.
Иначе историята звучи интригуващо от моя гледна точка – странен богаташ изчезва и изпратеният да го дири Сотър, обсебен от ужасите на Първата световна война, попада в къщата му, която в общи линии е представата ми за рай:
Навсякъде имаше книги – на пода, по стълбите, по мебелите, изработени както за тази цел, така и по съвършено различни причини. Имаше лавици в големия салон, в стаите на долния етаж и в стаите на горния. Имаше лавици дори в банята и кухнята. Томовете бяха толкова многобройни, че ако беше възможно да се извади скелетът на къщата, да се махнат стените и подовете, тухлите и спойката, а да се остави съдържанието непокътнато, формата на сградата все още щеше да се разкрива пред погледа на наблюдателя, но изградена изцяло от книги.
Сотър започва да разследва какво е правил богаташът в последните си месеци и бързо открива, че е купувал големи количества окултни книги, които обаче липсват. Тръгва да разследва и без особени проблеми стига до разковничето на проблема – легендарна книга, призвана да унищожи света. Същевременно го нападат странни същества, започват да му се губят дни и седмици – Сотър усеща как всичко около му се обърква. И точно когато нещата се раздвижиха и започна същинското действие, книгата свърши.
Ще се пробвам с друга книга на Конъли скоро, не мисля, че беше добра идея да начевам с тази.
