Не ми е приятно да пиша лоши неща за Джеръм К. Джеръм, но в това книжле са съумяли да сберат ред слаби негови творби. Щом четох цели два дни 200-те странички, представяте си колко досадно е било. Ако ви се чете нещо хубаво за него, поемете спокойно към този откъс, разказите му или “Трима на бумел”.
Книгата е сборник от няколко кратки произведения. “Нов роман” разказва за опитите на няколко приятели да напишат групово един роман, но покрай безбройните истории и алкохола пропускат това. “Новата утопия” е хумористична утопия за едно бъдещо напълно изравнено общество – всички елементи, които по-късно ще четем в “Химн” на Ранд, “1984” на Оруел и сие са налице, но по забавен начин. “Пъстри скици” са няколко истории за перипетии на разни образи. “Как да се отнасяме с новобранците?” също са няколко историйки без връзки помежду си.
Самият аз не мога да си обясня защо не ми хареса. Уж си е Джером К. Джеръм, но нещо липсва.
