Четвъртата част на шантавелската поредица “Скълдъгъри Плезънт” – “Мрачни дни” – поставя поотрасналата Валкирия Каин като главно действащо лице, нещо, което самата тя едва ли е очаквало да се случи толкова скоро. Самият детектив-скелет е затворен в измерението на Безликите и вероятно подложен на чудовищни мъчения, нещо, което се оказва изключително оправдано предположение.
Валкирия минава през какви ли не чудеса, дори се забърква с некромантска магия, за да има силите да успее да върне своя ментор. За целта тя използва нещо крайно странно – истинската му глава, която детективът е изгубил преди доста време, а помощник й е последният телепортер в света.
Мисията логично се увенчава с успех, но Скълдъгъри се връща от луд по-луд. Междувременно някои простъпки им осигуряват омразата на Убежището и двамата отново са под угрозата от арест и въздългичка присъда.
А, да, лошите. Те пак кроят своите планове. Козът им е Скарабей, преживял два века в килия за престъпление, което май не е извършил. Сега останките от лошите от предните романи са се обединили в крехък съюз с цел да разрушат Убежището и да убият върналия се Скълдъгъри и Валкирия. В играта се намесва чудноват хотел с особен собственик, доста недисциплинирани зомбита, една много странна бомба и поретъпкан стадион, където трябва да се взриви.
Добре дошъл обратно, Скълдъгъри. Марш веднага на работа!
Четвъртътата книга от поредицата вече е доста по-сериозна – градация, която много прилича на тази, която е налице в поредицата “Живият хаос” на Патрик Нес, която започна като чист тийн роман и завърши сериозно и внушително. “Скълдъгъри Плезънт” също бе чисто удоволствие в началото, но с развитието на сюжета малката Валкирия трябва да се справя с твърде много проблеми, за да остане просто невинно, сопнато дете. Жертвайки времето за семейството си, тя не може да понесе предсказанието за тяхната смърт, още повече когато открива, че няма да може да направи нищо, за да ги спаси, когато Злото поеме властта над планетата…
